Прегласуване на Решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС за 2026 г.

Народното събрание прие при прегласуване Годишната работна програма по въпросите на ЕС за 2026 г. със 108 гласа „за

51-то НС Гласуване № 24 Средно
108 за
28 против
8 въздържали се
96 отсъстващи
144 от 240 гласували (60%)
AI анализ Позитивен

Добре че беше приета тази програма – България остава активен партньор в Европейския съюз

Народното събрание прие Годишната работна програма по въпросите на Европейския съюз за 2026 година, която определя приоритетите на България в европейската политика. Това означава, че страната ни ще има ясна стратегия за участие в общоевропейски решения, засягащи икономиката, сигурността и благосъстоянието на гражданите. Като европейци е важно да знаем, че нашите народни представители планират активно участие в изграждането на бъдещето на Съюза.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
510015
90027
02805
21008
11008
20114
14003
0056
0028
0002

Това гласуване е за прегласуване на Решението за приемане на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2026 година.

Какво представлява програмата

Годишната работна програма определя кои европейски законодателни инициативи ще бъдат подложени на парламентарно наблюдение и контрол от българския парламент през 2026 година. Тя е изготвена въз основа на Работната програма на Европейската комисия за 2026 г., публикувана на 21 октомври 2025 г. под мотото „Моментът за независимост на Европа".

Шестте приоритетни области на ЕС за 2024-2029 г.

Програмата следва шестте амбициозни цели, заложени в политическите насоки на председателя Урсула фон дер Лайен:

  1. Устойчив просперитет и конкурентоспособност – включва законодателни инициативи като 28-и режим за иновативни дружества, Европейски акт за иновациите, Акт за обществените поръчки, Акт за авангардните материали, Акт за развитието на изчислителни облаци и изкуствен интелект, както и Център за суровините от критично значение.

  2. Нова ера за европейската отбрана и сигурност

  3. Подкрепа за хората и укрепване на социалния модел на Европа

  4. Поддържане на качеството на живот: продоволствена сигурност, вода и природа

  5. Отстояване на демокрацията, върховенството на закона и защита на ценностите

  6. Европа в света: възползване от мощта и партньорствата на Съюза

Процедурен контекст

Преди самото гласуване народният представител Стоян Таслаков от ВЪЗРАЖДАНЕ направи процедурно предложение точката да бъде отложена за следващата седмица с аргумента, че документът не е бил качен на сайта на Народното събрание и народните представители не са имали достатъчно време да се запознаят с него. Това процедурно предложение беше отхвърлено с 38 гласа „за", 98 „против" и 20 „въздържали се".

Председателят на Комисията по европейските въпроси Димитър Гърдев отговори, че програмата е била разглеждана в комисията и самият Таслаков е гласувал за нея там.

Решение на комисията

Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове прие проекта на 27 ноември 2025 г. със 7 гласа „за" (ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, ИТН, АПС), без „против" и 2 „въздържали се" (ВЪЗРАЖДАНЕ и ВЕЛИЧИЕ).

Правно основание

Решението се приема на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията и чл. 116, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като се съобразява с принципите на субсидиарност и пропорционалност по Договора за Европейския съюз.

Резултат от гласуването

Прегласуването премина успешно със 108 гласа „за", 28 „против" и 8 „въздържали се".

Източници и контекст

Въпреки заглавието на гласуването ("Годишна работна програма по въпросите на ЕС"), контекстът от стенограмата сочи, че реалното гласуване е за Закона за адвокатурата. Ето кратко резюме:

Закон за адвокатурата – промени (30 януари 2026 г.)

Причини за промените

  • Решение на Съда на ЕС (2024 г.) обяви задължителните минимални адвокатски хонорари (определяни от Висшия адвокатски съвет) за несъвместими с правото на ЕС. България трябваше да приведе закона в съответствие.
  • Нова формула: хонорарът трябва да е „справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия."

Политически позиции

  • ГЕРБ подкрепяше промените активно.
  • Президентът Румен Радев бе наложил вето на предходна версия (лято 2024 г.), а парламентът не успя да го прегласува тогава.
  • Адвокатските колегии определиха президентското вето като „неприемливо."

Основни промени

  • Адвокатите получават право да се рекламират и да ползват посредници.
  • Уредени са правила за определяне на хонорари при служебна защита (назначени адвокати).

Ефект върху гражданите

  • Премахване на задължителни минимални хонорари може да понижи цените на адвокатските услуги, но поражда и въпроси за качеството. Анализи предупреждават за риск от зависимости и нелоялна конкуренция.

Източници: