Често задавани въпроси

Народното събрание е еднокамарният парламент на Република България. То се състои от 240 народни представители, избрани за 4-годишен мандат чрез пропорционална избирателна система. Народното събрание приема, изменя и отменя законите, приема държавния бюджет и упражнява парламентарен контрол.

Народното събрание се състои от 240 народни представители. Те се избират от 31 многомандатни избирателни района в България. За да бъде валидно заседанието, е необходим кворум от най-малко 121 депутати (повече от половината).

Пленарните заседания на Народното събрание се провеждат обикновено в сряда, четвъртък и петък. Заседанията започват в 9:00 часа. При необходимост могат да се свикват и извънредни заседания. Комисиите заседават предимно във вторник и сряда.

Пленарното заседание е официално заседание на Народното събрание, в което участват всички народни представители. По време на пленарните заседания се обсъждат и гласуват законопроекти, решения и декларации. Заседанията са публични и се излъчват на живо.

Парламентарната група е обединение на народни представители от една или повече партии. За създаване на парламентарна група са необходими минимум 10 народни представители. Групите имат право на пропорционално участие в комисиите и време за изказвания в пленарна зала.

Депутатите гласуват електронно чрез индивидуални карти и устройства в пленарната зала. Гласуването е явно - всеки може да види как е гласувал всеки депутат. Възможните варианти са: 'за', 'против', 'въздържал се' или неучастие в гласуването.

Кворумът е минималният брой депутати, които трябва да присъстват, за да бъде валидно заседанието и гласуванията. В Народното събрание кворумът е 121 депутати - повече от половината от всички 240 народни представители.

Има три основни вида мнозинство: 1) Обикновено мнозинство - повече от половината от присъстващите депутати (50%+1 от гласувалите); 2) Абсолютно мнозинство - повече от половината от всички депутати (минимум 121 гласа); 3) Квалифицирано мнозинство - две трети от всички депутати (минимум 160 гласа), необходимо за конституционни промени.

'Прието' означава, че предложението е получило необходимото мнозинство и влиза в сила. 'Отхвърлено' означава, че предложението не е получило достатъчно гласове 'за' и не се приема. При отхвърлен законопроект на първо четене, той не може да бъде внесен повторно в същата сесия.

Законопроектите се приемат на две четения. На първо четене се обсъжда и гласува законопроектът по принцип - дали да продължи разглеждането му. На второ четене се обсъжда и гласува текст по текст, включително предложенията за изменения. Между двете четения минават минимум 7 дни.

'Въздържал се' е официален вариант на гласуване, при който депутатът присъства и участва в гласуването, но не гласува нито 'за', нито 'против'. Въздържалите се гласове не се броят към мнозинството 'за', но се броят към кворума и общия брой гласували.

Депутатите може да не гласуват по различни причини: отсъствие от пленарната зала, технически проблем с устройството за гласуване, или съзнателно решение да не участват в конкретното гласуване. Неучастието се отбелязва отделно от 'въздържал се'.

Гласуванията се категоризират автоматично с помощта на изкуствен интелект по тема (напр. бюджет, здравеопазване, образование) и по важност (критична, висока, средна, ниска). AI анализира съдържанието на законопроекта и дебатите, за да определи категорията и значимостта.

Критична важност - гласувания с фундаментално значение за държавата (конституционни промени, бюджет). Висока важност - значими законодателни промени с широко обществено въздействие. Средна важност - рутинни законодателни промени. Ниска важност - процедурни въпроси и технически корекции.

Това е платформа за гражданска прозрачност, която събира и анализира всички гласувания от пленарните заседания на Народното събрание. Използваме изкуствен интелект, за да категоризираме гласуванията, да обясним тяхното значение и да направим парламентарната дейност по-достъпна за гражданите.

Всички данни се събират автоматично от официалния сайт на Народното събрание (parliament.bg). Данните включват резултатите от гласуванията, индивидуалните гласове на депутатите, стенограмите от заседанията и информация за законопроектите.

Изкуственият интелект анализира текста на законопроектите, стенограмите от дебатите и контекста на гласуването. На базата на този анализ AI определя категорията, важността, потенциалните последици и генерира обобщение на разбираем език. Анализът помага на гражданите да разберат сложни законодателни въпроси.

Данните се обновяват автоматично след всяко пленарно заседание, обикновено в рамките на няколко часа. AI анализът се добавя постепенно, като приоритет имат гласуванията с по-висока важност.

Да, за всяко гласуване се показва разбивка по парламентарни групи - колко депутати от всяка група са гласували 'за', 'против', 'въздържал се' или не са участвали. Това позволява лесно сравнение на позициите на различните политически сили.

Можете да намерите всеки народен представител в секцията 'Депутати' и да видите пълната му гласувателна история. За всяко гласуване се показва дали депутатът е гласувал 'за', 'против', 'въздържал се' или не е участвал.