Машинно гласуване на адвокатски събрания и мнозинство за председатели – ЗИД на Закона за адвокатурата – параграфи 12-16

Адвокатите вече ще могат да гласуват с машини на своите избори, а за председатели на адвокатски съвети и дисциплинарни съдилища ще се изисква абсолютно мнозинство – промени, които целят по-честни и легитимни избори в колегиите.

51-то НС Гласуване № 15 Средно
156 за
0 против
16 въздържали се
68 отсъстващи
172 от 240 гласували (72%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре че беше приет – адвокатите заслужават честни избори с машинно гласуване

Законът въвежда машинно гласуване на адвокатски събрания и изисква абсолютно мнозинство за избор на председатели на адвокатски съвети и дисциплинарни съдилища. Досега изборите се провеждаха само с хартиени бюлетини, а за победа понякога беше достатъчно и относително мнозинство. За обикновените граждани това означава по-легитимни ръководства на адвокатурата, които ще защитават правата им по-ефективно. Модерната демокрация изисква прозрачност навсякъде – включително и в професионалните организации, които пазят върховенството на закона.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемането на параграфи от 12 до 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, които уреждат начина на провеждане на избори в адвокатските колегии и правилата за избиране на ръководни органи.

Какво се променя

Въвеждане на машинно гласуване (параграф 12, изменящ чл. 105)

ПРЕДИ: Адвокатите гласуваха на общи събрания само с хартиени бюлетини. Нямаше изрично изискване гласът да е личен.

СЛЕД: Вече изрично се посочва, че гласуването е лично. Освен това адвокатските съвети могат да решат изборите да се провеждат със специализирани електронни устройства за машинно гласуване. Решението за използване на машини се взема от адвокатския съвет на съответната колегия.

Нови правила за избор на ръководства (параграф 16, изменящ чл. 107)

ПРЕДИ: Изискванията за мнозинство при избор на членове на адвокатски съвет и на председатели не бяха ясно разграничени.

СЛЕД: За редовите членове на органите се избират кандидатите с най-много гласове от действителните бюлетини. Но за председател на адвокатския съвет и за председател на дисциплинарния съд вече изрично се изисква абсолютно мнозинство – повече от половината от действителните гласове. Това означава, че за тези ключови позиции кандидатът трябва да спечели доверието на мнозинството от гласувалите адвокати.

Защо се правят тези промени

Адвокатурата в България наброява близо 15 000 адвокати, а изборните процеси в колегиите често са съпроводени с организационни трудности и оспорване на резултати. Въвеждането на машинно гласуване цели да:

  • Ускори изборния процес в големите колегии
  • Намали възможностите за манипулации и технически грешки при броенето
  • Осигури по-бърза и точна обработка на резултатите

Изискването за абсолютно мнозинство при избор на председатели пък гарантира, че лицата на ключови позиции имат подкрепата на повечето от активните членове на колегията, а не просто са спечелили при разпръснат вот между много кандидати.

Практическо значение

За обикновените граждани тези промени имат косвен, но важен ефект. По-добре организираната адвокатура с легитимно избрани ръководства може по-ефективно да защитава професионалните стандарти и да следи за дисциплината в професията. Това означава по-качествена правна защита за всички, които ползват адвокатски услуги.

Промените са част от по-широк пакет изменения в Закона за адвокатурата, наложени включително от решение на Съда на ЕС относно адвокатските възнаграждения.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за адвокатурата – гласуване на 30.01.2026 г.

Причини за промените

Основен двигател е решение на Съда на ЕС от 2024 г., което обяви задължителните минимални адвокатски хонорари, определяни от Висшия адвокатски съвет, за противоречащи на правото на ЕС (антиконкурентни). България беше принудена да промени законодателната рамка за адвокатските възнаграждения.

Основни промени (параграфи 8→12 и 13-нов)

  • Въвеждат се критерии, по които колегиите и съдилищата определят адвокатски хонорари (вместо твърди минимуми)
  • Съдът може по мотивирано възражение да намали прекомерно възнаграждение, като прилага критериите по чл. 36, ал. 3
  • Уреждат се правила за специални представители на страни в производства
  • Удължаване на срок за дисциплинарно преследване на адвокати (от 2 на 3 години)
  • Адвокатите ще могат да се рекламират и да ползват посредници

Политически позиции

  • ГЕРБ-СДС е двигател на промените – медиите отбелязват, че партията е "пришпорила" изменението заради проблема с хонорарите
  • Законът е приет от 51-вото НС на 30.01.2026 г. и обнародван в ДВ бр. 17/13.02.2026 г.

Обществени реакции

Промените срещат смесен прием в адвокатската общност – създават предвидимост, но Capital.bg анализира дали проблемите с възнагражденията са реално решени.

Ефект върху гражданите

Страните по дела ще могат реално да оспорват прекомерни адвокатски хонорари, а съдът ще е задължен да се произнася по мотивирани възражения.


Източници: