Отхвърляне на предложение за увеличаване на глобите и лична отговорност на представители на юридически лица - ЗИД на Закона за Сметната палата - параграф 23
Народното събрание отхвърля предложението на Петър Петров (Възраждане) за удвояване на глобите и въвеждане на лична отговорност за представляващите юридически лица при отказ да предоставят информация на Сметната палата. Със 112 въздържали се и само 33 гласа „за" предложението не получава подкрепа от мнозинството.
Добре е, че това предложение беше отхвърлено – популизмът не трябва да подменя реалните реформи
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за предложение на народния представител Петър Петров (Възраждане) за изменения в параграф 23 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата.
Какво съдържа предложението
Предложението включва няколко промени в новосъздадената Глава петнадесета „Административнонаказателни разпоредби":
Увеличаване на глобите: В член 132, алинея 1 глобата да се увеличи от 5000 на 10 000 лева, а в алинея 2 - от 10 000 на 20 000 лева.
Лична отговорност на представляващите юридически лица: Според вносителя Петър Петров, когато Сметната палата изисква информация от юридическо лице (фирма, НПО, сдружение) и то откаже да я предостави, санкцията трябва да се налага не на самото юридическо лице, а на неговия представител. Мотивът е, че ако юридическото лице е „празна фирма" или сдружение без имущество, имуществената санкция е несъбираема. Представляващият е този, който получава искането и отказва да съдейства, затова той трябва да носи отговорността.
Контекст на гласуването
Това предложение е част от по-широката реформа, свързана със закриването на Антикорупционната комисия (КПК). Функциите по контрол над имуществените декларации и конфликта на интереси се прехвърлят към Сметната палата. Петър Петров и партия „Възраждане" са критични към тази реформа, като я определят като „фиктивна и формална дейност, която не води до резултати".
С предложенията си Петров се опитва да засили санкционния механизъм и да направи контрола по-ефективен чрез по-високи глоби и персонална отговорност.
Резултат от гласуването
Комисията по конституционни и правни въпроси не подкрепя предложението. При гласуването в пленарна зала:
- ЗА: 33 гласа
- ПРОТИВ: 60 гласа
- ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ: 112 гласа
Предложението е отхвърлено.
Значение
Отхвърлянето на това предложение означава, че административните санкции в новите разпоредби остават на първоначално предложеното ниво и отговорността при отказ за предоставяне на информация остава върху юридическите лица, а не върху техните представители лично. Критиците на реформата виждат в това поредно доказателство, че мнозинството не желае реално засилване на антикорупционния контрол.
Източници и контекст
ЗИД на Закона за Сметната палата – параграф 23, предложение от Петър Петров (28.01.2026)
Контекст
Гласуването е в рамките на по-широк законопроект за закриване на Антикорупционната комисия (КПК). Функциите й се преразпределят: контролът над имуществени декларации и конфликт на интереси – към Сметната палата, а разследването – към ГДБОП (ДАНС поема архива).
Предложението на Петър Петров (Възраждане)
Петров е внесъл предложения, насочени към разширяване на правомощията на Сметната палата, включително:
- Лицата, напуснали публична длъжност, да продължат да подават имуществени декларации
- Неподаването на декларация да бъде основание за проверка
- Подателят на сигнал за конфликт на интереси да може да оспорва по съдебен ред решение на Сметната палата за неустановен конфликт
Всички тези предложения са отхвърлени от мнозинството.
Позиции на партиите
- Възраждане (Петър Петров): Счита, че прехвърлянето на функциите към Сметната палата е „фиктивна и формална дейност, която не води до резултати"
- ГЕРБ и коалицията: Вносители на законопроекта, подкрепят закриването на КПК в настоящия й вид
Обществени реакции
Критиците (вкл. НПО сектора и опозицията) изразяват опасения, че реформата отслабва антикорупционния контрол вместо да го засили.
Източници: