Отхвърляне на предложение за разширяване правата на сигнализатори при оспорване на решения за конфликт на интереси - ЗИД на Закона за Сметната палата - параграф 20

Депутатите отхвърлиха предложение на Възраждане, което щеше да даде право на хората, подаващи сигнали за конфликт на интереси, да обжалват, когато Сметната палата реши, че нарушение няма - така сигнализаторите остават без възможност да оспорят решението.

51-то НС Гласуване № 19 Средно
40 за
76 против
94 въздържали се
30 отсъстващи
210 от 240 гласували (88%)
AI анализ Негативен

Този отхвърлен закон щеше да защити хората, които подават сигнали за корупция

Предложението щеше да даде право на сигнализаторите да обжалват, когато Сметната палата реши, че няма конфликт на интереси. Сега гражданите, които подават сигнали, остават без никаква възможност да оспорят такова решение - институцията има последната дума. Това обезкуражава хората да сигнализират за злоупотреби, защото усилията им могат да бъдат отхвърлени без право на преразглеждане. Без реален контрол върху контролните органи, борбата с корупцията остава половинчата.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
319386
02583
29004
02801
00154
0278
10160
00101
7003
0200

Това гласуване е за предложение на народния представител Петър Петров от партия «Възраждане», което цели да разшири правата на лицата, подаващи сигнали за конфликт на интереси.

Какво предлага промяната

Предложението засяга новосъздадената Глава дванадесета «Конфликт на интереси» в Закона за Сметната палата, конкретно член 120 «Оспорване на решението». Петър Петров иска да се създаде нова алинея втора, която да даде допълнителни права на сигнализаторите.

Контекст на законопроекта

Този закон е част от по-мащабна реформа, свързана със закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). След закриването на КПК нейните функции се преразпределят между два органа:

  • ГДБОП (Главна дирекция «Борба с организираната престъпност») поема борбата с корупцията
  • Сметната палата поема проверката на имуществени декларации и контрола върху конфликта на интереси

Конкретното предложение на Петър Петров е насочено към защита на сигнализаторите - хората, които подават сигнали за конфликт на интереси на висши държавни служители. Идеята е тези лица да имат право да оспорват решенията на Сметната палата, когато тя не установи конфликт на интереси.

Позиции на партиите

Възраждане аргументира, че без такава защита сигнализаторите остават безправни - те подават сигнал, но ако Сметната палата реши, че няма нарушение, сигнализаторът няма механизъм да обжалва. Партията настоява, че информацията от сигнали трябва да се обработва от независими органи, а не от политически зависими структури.

Управляващото мнозинство не подкрепя предложението. Комисията по правни въпроси е гласувала против още преди пленарното заседание.

Критики към цялостната реформа

Опозицията критикува прибързаността на законодателния процес - от внасянето на законопроекта (14 януари) до второто гласуване (28 януари) минават по-малко от две седмици. Медийни анализи поставят въпроса дали управляващите наистина реформират антикорупционния сектор или просто ликвидират независим контролен орган.

Резултат от гласуването

Предложението е отхвърлено със значително мнозинство - само 40 гласа «за» срещу 76 «против» и цели 94 въздържали се. Високият брой въздържали се показва колебание дори сред управляващите партии относно баланса между ефективност на проверките и защита на правата на гражданите, подаващи сигнали.

Източници и контекст

ЗИД на Закона за Сметната палата – второ гласуване (28.01.2026)

Контекст: Законът е пряко свързан с закриването на КПК (Комисията за противодействие на корупцията) и преразпределяне на функциите й.

Предложение от Петър Петров (Възраждане) – параграф 20

Предложението на Петър Петров е отхвърлено. То е засягало правата на сигнализатори при конфликт на интереси и механизма за оспорване на решения на Сметната палата, когато конфликт не е установен. "Възраждане" е аргументирала, че ГДБОП трябва да работи с информацията, а не тя да се прехвърля на политически зависими органи.

Основни факти

  1. Причина за промените: Закриване на КПК, чиито функции се разпределят между ГДБОП (борба с корупцията) и Сметната палата (конфликт на интереси, проверка на имуществени декларации).

  2. Политически позиции: Управляващото мнозинство прокара закона бързо – под 2 седмици от внасяне (14.01) до второ гласуване (28.01). Опозицията (вкл. "Възраждане") е против, критикувайки прибързаността и зависимостта на новите структури.

  3. Обществени реакции: Свободна Европа публикува анализ с въпроса дали властта реформира или просто ликвидира антикорупционния орган. Критиките са за липса на независимост.

  4. Ефект за гражданите: Сметната палата поема контрола върху имуществените декларации на висши чиновници. Антикорупционните разследвания минават към прокуратурата и ГДБОП.

Източници: