Отхвърлено предложение на Петър Петров за задължително уведомяване на сигналоподатели за конфликт на интереси - ЗИД на Закона за Сметната палата - параграф 19
Депутатите отхвърлиха предложение гражданите, подали сигнал за конфликт на интереси, да бъдат информирани в едноседмичен срок за правата си - мнозинството предпочете да остави сигналоподателите без гарантиран достъп до информация за хода на проверките.
Това предложение трябваше да бъде прието - защитата на сигналоподателите е основа на борбата с корупцията
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за предложение на народния представител Петър Петров от «Възраждане» по параграф 19 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата.
Какво предлага Петър Петров
Предложението съдържа две конкретни допълнения към новосъздадената Глава девета, Раздел I:
Първо допълнение: В член 92 да се създаде нова точка 4, която задължава Сметната палата да уведоми лицето, подало сигнал за конфликт на интереси, в едноседмичен срок от получаването му за неговите права и възможности, включително за правата по членове 93 и 94 от закона.
Второ допълнение: В член 94 след думите «по искане на председателя на Сметната палата» да се добавят думите «или на лицето, подало сигнала». Това означава, че не само председателят на Сметната палата, но и самият сигналоподател да може да иска определени действия по проверката.
Защо е важно това предложение
Предложенията целят да засилят защитата и правата на гражданите, които подават сигнали за корупция и конфликт на интереси. В момента Законопроектът, подкрепен от управляващото мнозинство, прехвърля антикорупционните функции от закриваната Комисия за противодействие на корупцията (КПК) към Сметната палата. Петров смята, че без изричен механизъм за обратна връзка със сигналоподателите, гражданите ще останат в неведение какво се случва с техните сигнали.
Контекст на гласуването
Това е част от второто гласуване на мащабен законопроект, който закрива КПК и разпределя функциите й между Сметната палата, ГДБОП и ДАНС. Петър Петров е един от малкото депутати, които системно внасят критични предложения към законопроекта. В пленарна зала той изтъква, че се наблюдава «рязко покачване на стандарта на живот на лицата, заемащи публични длъжности, след като те престанат да заемат тази длъжност» - аргумент, с който обосновава необходимостта от по-строг антикорупционен контрол.
Позиции на партиите
Правната комисия не подкрепя предложението. При гласуването 36 депутати гласуват «за», 62 - «против», а цели 112 се въздържат. Високият брой въздържали се показва нежелание на голяма част от народните представители да вземат ясна позиция по въпроса за правата на сигналоподателите.
Критиците на цялостната реформа, включително «Възраждане» и ПП-ДБ, предупреждават, че прехвърлянето на антикорупционни функции към Сметната палата, чийто председател Димитър Главчев е избран с гласовете на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ през 2023 г., създава рискове за политизиране на процеса.
Източници и контекст
ЗИД на Закона за Сметната палата – параграф 19, предложение на Петър Петров (28.01.2026)
Контекст
Гласуването е част от по-широкия законопроект за закриване на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и прехвърляне на нейните функции към Сметната палата, ГДБОП и ДАНС. Второто гласуване се проведе на 28 януари 2026 г. в 51-то Народно събрание.
Предложението на Петър Петров (отхвърлено)
Петров от "Възраждане" е внесъл конкретно предложение по параграф 19. То е отхвърлено при прегласуване с резултат 76 "за", 116 "против", 7 "въздържали се" (199 гласували).
Петров е един от малкото опозиционни депутати, представили критични аргументи срещу законопроекта – той е изтъкнал статистически данни за работата на КПК и е критикувал факта, че Сметната палата, чийто председател Димитър Главчев е избран с гласовете на управляващото мнозинство (ГЕРБ), получава антикорупционни правомощия.
Позиции на партиите
- Управляващо мнозинство (ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП, ИТН) – подкрепи закриването на КПК и разпределението на функциите
- Опозиция ("Възраждане", ПП-ДБ) – против; критикуват политизирането на процеса и рисковете за независимостта
Обществени реакции
Според Свободна Европа и Capital.bg критиците предупреждават, че реформата носи рискове – концентрация на антикорупционни функции в структури, зависими от управляващото мнозинство, вместо реална реформа на КПК.
Ефект върху гражданите
Функциите по конфликт на интереси преминават към Сметната палата; разследванията на корупция по високите етажи – към ГДБОП. Критиците смятат, че това отслабва независимия антикорупционен надзор.
Източници: