ДДС режим за малки предприятия в ЕС – ЗИД на ЗДДС – параграфи 9-11 (стават 10-12) – второ гласуване

Това гласуване е за приемането на параграфи 9-11 (преномерирани на 10-12) от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, които въвеждат специален режим за малките предприятия в Европейския съюз.

Какво се променя

С тези параграфи България транспонира изискванията на Директива (ЕС) 2020/285, която създава единен европейски режим за освобождаване от ДДС на малките предприятия.

ПРЕДИ промените:

• Малките предприятия в България се регистрираха по ДДС при достигане на оборот от 100 000 лв.
• За да работят без ДДС регистрация в друга държава членка, българските фирми трябваше да се регистрират поотделно във всяка страна
• Нямаше единен праг и единна процедура за освобождаване в целия ЕС

СЛЕД промените:

• Прагът за задължителна ДДС регистрация става 51 130 евро (еквивалент на 100 000 лв., но вече в евро заради влизането в еврозоната от 1 януари 2026 г.)
• Въвежда се национален режим за малки предприятия – освобождаване от ДДС при оборот до 51 130 евро годишно в България
• Въвежда се режим за малки предприятия в ЕС – позволява на български фирми да се ползват от освобождаване в други държави членки, ако общият им оборот в целия ЕС е под 100 000 евро
• Регистрацията по ДДС става задължителна веднага след надвишаване на прага, а не в края на месеца както досега

Практическо значение

Тези промени са от съществено значение за самонаетите лица, занаятчиите и микропредприятията. Вместо да се сблъскват с бюрократични пречки при работа в други страни от ЕС, те вече могат чрез една-единствена регистрация в НАП да се възползват от опростен режим в целия Съюз.

Например, ако български занаятчия продава ръчно изработени изделия на панаири в Германия, Австрия и Чехия, той вече няма да се налага да се регистрира по ДДС във всяка от тези държави поотделно – достатъчно е да е регистриран в България и да не надвишава общия европейски праг от 100 000 евро.

Контекст на гласуването

Промените са технически и са насочени към хармонизация с европейското законодателство. Те са приети с широко мнозинство от 108 гласа «за», като само 4 депутати са гласували «против», а 64 са се въздържали. Законът е част от подготовката на българското данъчно законодателство за пълноценното функциониране в еврозоната от 1 януари 2026 г.