Удължителен бюджет за 2026 г. - второ гласуване - членове 3 до 8 и Преходни и заключителни разпоредби (§1-§10)
Депутатите приеха ключовите разпоредби на «удължителния бюджет», които гарантират, че държавата ще може да плаща заплати и пенсии от януари 2026 г., въпреки че редовен бюджет все още няма - включително с 5% увеличение за бюджетните служители.
Този закон е добре че беше приет защото гарантира заплатите и пенсиите от януари
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на второ четене на членове 3 до 8 и Преходните и заключителни разпоредби (параграфи 1 до 10) от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г.
Защо се налага този закон?
Поради политическата криза в края на 2025 г. и оставката на правителството, редовен държавен бюджет за 2026 г. не беше приет в срок. Този «удължителен закон» е временен механизъм, който позволява на държавата да функционира финансово до приемането на редовен бюджет, но за не повече от три месеца.
Какво съдържат гласуваните разпоредби?
Членове 3 до 8 уреждат конкретните правила за извършване на разходи в периода на временно финансиране:
- Ограничение на разходите - разходите не могат да надвишават размера на събраните месечни приходи
- Приоритизиране на плащанията - социалните плащания и заплатите на бюджетните служители са с приоритет
- Ограничения за нови заеми - нови заеми могат да се теглят само за покриване на падежиращи стари задължения
- Правила за еврото - прилагат се разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в България
Преходните и заключителни разпоредби (§1-§10) уреждат:
- Влизането в сила на закона от 1 януари 2026 г.
- Индексация на бюджетните заплати с натрупаната инфлация към 31 декември 2025 г. (около 5%)
- Повишаване на минималната работна заплата до 620 евро
- Технически въпроси по прехода към новия режим на финансиране
Политически контекст
Законът беше внесен от Министерския съвет след като управляващата коалиция се отказа да гласува редовен бюджет за 2026 г. в условията на масови протести. ПП-ДБ успя да прокара включването на индексация на заплатите, което беше критикувано от икономически анализатори като «популизъм в действие» - повишение на разходите без ясен план за приходите.
Практическо въздействие
С приемането на тези разпоредби се гарантира, че от 1 януари 2026 г.:
- Държавата може да продължи да функционира финансово
- Бюджетните служители ще получат увеличение на заплатите
- Социалните плащания ще продължат да се изплащат
- Минималната заплата ще нарасне
Източници и контекст
Закон за събирането на приходи и разходи през 2026 г. ("удължителен бюджет")
Контекст: Поради политическата криза в края на 2025 г. (оставка на правителството на Желязков след масови протести), редовен държавен бюджет за 2026 г. не беше приет. На 17 декември 2025 г. парламентът гласува т.нар. "удължителен закон" — временен механизъм за финансиране на държавата.
Основни разпоредби
- Действа до приемане на редовен бюджет, но не повече от 3 месеца
- Приходите се събират по действащите закони
- Разходите са ограничени до размера на събраните месечни приходи
- Нови заеми — само за покриване на стари падежи
- Влиза в сила от 1 януари 2026 г.
Политически позиции
- ГЕРБ и коалицията внесоха удължителния закон след като се отказаха да гласуват редовния Бюджет 2026 (заради заплашен протест от ПП-ДБ)
- ПП-ДБ предложи и парламентът прие индексация на бюджетните заплати с натрупаната инфлация към 31.12.2025 г. (~5%)
- Приет на второ четене с 154 "за", 43 "против", 8 "въздържали се"
Ефект върху гражданите
- Бюджетните служители получават увеличение от ~5% от януари
- Социалните плащания и заплати са приоритет и се изплащат в пълен размер
- Минималната заплата нараства до 620 евро
- Capital.bg определя мярката като "популизъм в действие" — повишение на заплати без приет редовен бюджет
Обществена реакция
Мярката е приета на фона на масови протести и политическа нестабилност. Критиките са за финансова безотговорност в условия на бюджетен дефицит.
Източници: