Актуализиране на Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията - параграф 40 (става параграф 43)

Депутатите гласуваха да включат в българския закон препратки към новите европейски правила за контрол над технологичните гиганти и чуждестранните субсидии, което формално дава на КЗК роля в прилагането на тези регламенти.

51-то НС Гласуване № 45 Средно
120 за
46 против
15 въздържали се
59 отсъстващи
181 от 240 гласували (75%)
AI анализ Позитивен

Добре че се прие: България се въоръжава срещу технологичните гиганти и нелоялните чужди субсидии

Законът включва в българското право препратки към европейските регламенти за контрол над големите технологични компании и чуждестранните субсидии, които изкривяват пазара. Досега КЗК нямаше ясна роля в прилагането на тези нови европейски правила - сега вече ще има. За обикновените хора това означава по-добра защита от монополни практики на Big Tech и от компании, които получават нечестно предимство чрез субсидии от държави извън ЕС. Това е стъпка към реално прилагане на европейските стандарти за честна конкуренция в България.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
58008
011520
02904
26003
16003
12014
17000
01001
0406
2000

Това гласуване е за приемане на параграф 40 (преномериран като параграф 43) от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, който въвежда промени в Допълнителните разпоредби на закона.

Какво се променя

Параграфът внася две основни изменения:

1. Разширяване на дефиницията за «орган по конкуренция»

В § 1, т. 10, буква «б» от Допълнителните разпоредби се добавят два нови европейски регламента към списъка на актовете, които определят кои органи се считат за органи по конкуренция:

  • Регламент (ЕС) 2022/1925 - Актът за цифровите пазари (Digital Markets Act)
  • Регламент (ЕС) 2022/2560 - Регламентът относно чуждестранните субсидии

ПРЕДИ: Дефиницията за орган по конкуренция се основаваше само на Регламент (ЕС) 2017/2394 относно сътрудничеството между националните органи за защита на потребителите.

СЛЕД: Дефиницията вече включва и органите, определени съгласно новите европейски регламенти за цифровите пазари и чуждестранните субсидии.

2. Цялостно преформулиране на § 4 от Допълнителните разпоредби

Параграф 4 се изменя изцяло, за да посочи изрично кои три европейски регламента прилага българският Закон за защита на конкуренцията:

  1. Регламент (ЕС) 2017/2394 - за сътрудничеството между националните органи за защита на потребителите
  2. Регламент (ЕС) 2022/1925 - Актът за цифровите пазари, който регулира големите технологични платформи (т.нар. «пазачи на достъпа» като Google, Apple, Meta, Amazon)
  3. Регламент (ЕС) 2022/2560 - Регламентът за чуждестранните субсидии, който се прилага конкретно по отношение на глава 3 «Концентрации»

Практическо значение

Тези промени са от техническо-правен характер и целят да приведат българското законодателство в съответствие с новоприетите европейски регулации. На практика това означава:

  • За цифровите пазари: КЗК ще може да участва в прилагането на правилата срещу злоупотреби от големи технологични платформи, които действат като «пазачи на достъпа» към дигиталните услуги.

  • За чуждестранните субсидии: При сливания и придобивания КЗК ще има правомощия да проверява дали участващите компании не са получили изкривяващи пазара субсидии от държави извън ЕС.

Това гласуване е част от по-широката реформа на Закона за защита на конкуренцията, която беше обект на сериозни критики от опозицията. Депутати от «Продължаваме промяната - Демократична България» и «Величие» изразиха опасения, че законопроектът като цяло превръща КЗК в «икономическа прокуратура» с прекомерни правомощия. Конкретно този параграф обаче не е сред най-оспорваните разпоредби, тъй като представлява предимно хармонизация с европейското право.

Източници и контекст

Обобщение: ЗИД на Закона за защита на конкуренцията (23 октомври 2025)

На 23 октомври 2025 г., 51-то Народно събрание прие на второ четене промени в Закона за защита на конкуренцията, които разширяват правомощията на КЗК.

Основни промени:

1. Нови правомощия за КЗК:

  • Проверки на място в рамките на секторни анализи (само със съдебна санкция)
  • Достъп до данни от операторите на електронни съобщения (само трафик данни свързани с IP адреси)
  • Използване на външни експерти при проверки (ограничени до компютърни специалисти)

2. Контрол върху концентрациите:

  • Доброволно предварително уведомяване за планирани концентрации (дори под законовите прагове)
  • Намаляване на административната тежест
  • Подобрено взаимодействие със секторни регулатори

Причини за промените:

Промените отразяват препоръки на Комитета по конкуренция на ОИСР, предоставени по време на процеса на присъединяване на България към организацията. Целта е повишаване на експертния капацитет, прозрачността и ефективността на КЗК.

Политически позиции:

Capital.bg нарича новите правомощия "свръхправомощия", но законът премина на второ четене с козметични редакции. Промените са внесени от депутати от управляващото мнозинство.

Въздействие върху гражданите:

Законът цели по-ефективен контрол на пазара и защита на конкуренцията. Влиза в сила веднага след публикуване в ДВ.

Източници: