Отхвърлено предложение на Мартин Димитров за отпадане на § 39 от ЗИД на Закона за защита на конкуренцията - прегласуване

Опозицията се опита да спре КЗК да получи достъп до телекомуникационни данни при разследване на картели, но мнозинството отхвърли предложението - комисията вече ще може да проверява кой с кого е комуникирал, когато подозира тайни ценови споразумения.

51-то НС Гласуване № 43 Средно
62 за
122 против
1 въздържали се
55 отсъстващи
185 от 240 гласували (77%)
AI анализ Позитивен

Добре, че това предложение беше отхвърлено - картелите трябва да бъдат разкривани

Комисията за защита на конкуренцията вече ще може да проверява комуникационни данни при разследване на картели и тайни ценови споразумения. Досега КЗК нямаше достъп до тези данни, което затрудняваше доказването на незаконни договорки между компании. За обикновените граждани това означава по-ефективна борба срещу изкуствено завишените цени, когато фирми тайно се уговарят помежду си. Картелите ощетяват всеки потребител - инструментите за разкриването им са от обществен интерес.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
05817
170019
29004
02603
01603
21014
01700
10001
4204
0200

Това гласуване е за прегласуване на предложението на Мартин Димитров и група народни представители за отпадане на § 39 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.

Какво предвижда § 39

Параграф 39 въвежда съществени промени в Закона за електронните съобщения, които дават на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) достъп до трафични данни от телекомуникационни оператори при разследване на картели.

Промени в Закона за електронните съобщения:

ПРЕДИ промяната:

  • Достъп до трафични данни (кой с кого е комуникирал, кога и откъде) имат само органите на националната сигурност и прокуратурата при разследване на тежки престъпления
  • КЗК няма право да изисква такива данни при своите разследвания

СЛЕД промяната:

  • КЗК получава право на достъп до данни по чл. 251б, ал. 1, т. 1, 3 и 5 при интернет достъп - това включва информация за идентификация на абонати и данни за осъществени комуникации
  • Данните се предоставят «за нуждите на производства за нарушения на чл. 15» от Закона за защита на конкуренцията - т.е. при разследване на картелни споразумения
  • Достъпът се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс през съда

Позиция на опозицията

Мартин Димитров и ПП-ДБ настояват целият параграф да отпадне. Техните аргументи са:

  1. Прекомерни правомощия - КЗК получава достъп до чувствителни данни, които досега бяха резервирани за органите на реда при разследване на престъпления

  2. Липса на обективни критерии - няма ясни правила кога и при какви обстоятелства КЗК може да използва тези правомощия

  3. Риск от злоупотреби - комисията може да се превърне в инструмент за натиск срещу неудобни бизнеси

Позиция на мнозинството

Управляващата коалиция отхвърля предложението с аргумента, че:

  • Достъпът до трафични данни е необходим за ефективно разкриване на картели
  • Картелните споразумения често се организират чрез тайни комуникации, които не оставят документални следи
  • Европейската практика позволява подобни разследващи правомощия на конкурентните органи

Практическо значение

Ако предложението беше прието, КЗК щеше да остане без възможност да проследява комуникациите между заподозрени в картелни споразумения. Отхвърлянето означава, че при доказване на картели КЗК вече ще може да изисква от мобилни оператори и интернет доставчици информация за това кой с кого е комуникирал, което значително увеличава разследващия й капацитет, но също така поражда въпроси за защитата на личните данни и бизнес тайната.

Източници и контекст

Резюме относно гласуването на ЗИД на Закона за защита на конкуренцията (23 октомври 2025)

Основни промени в закона

На 23 октомври 2025 г. 51-ото Народно събрание прие на второ четене значителни изменения в Закона за защита на конкуренцията, които разширяват драстично правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Ключови промени:

  • Глоби до 10% от годишния оборот за нелоялни търговски практики в хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство
  • Проверки на място без предварително съдебно разрешение по време на секторни анализи
  • Достъп до трафик данни от електронни комуникационни доставчици за разследване на картели
  • Доброволно уведомяване на КЗК за концентрации, дори под законовите прагове
  • Нов механизъм за споразумения - компании могат да признаят участие в картел и да получат намаление на глобите

Позиции на политически партии

Мартин Димитров (ПП-ДБ) - ОСТРА КРИТИКА:

  • Предупреди, че се дават "прекалени правомощия без обективни критерии"
  • Глобите могат да варират от няколко хиляди до 150 млн. лева за компании с над 1.5 млрд. лв. оборот
  • Инспекциите са базирани само на "подозрения", а не на обективни критерии

Управляващото мнозинство:

  • Прие промените въпреки остра опозиционна критика
  • Оправдава мерките като необходими за по-ефективен контрол срещу антиконкурентни практики и "killer acquisitions" в дигиталния сектор

Опозицията:

  • Обвини, че КЗК се превръща в "златна бухалка" и "мощна тояга" срещу неудобни бизнеси

Отражение върху гражданите и бизнеса

Позитиви:

  • По-ефективна защита от картели и монополи
  • Възможност за по-добър контрол в хранителния сектор

Рискове:

  • Прекомерни правомощия на КЗК без ясни критерии
  • Потенциал за злоупотреби и политически натиск върху компании
  • Несигурност за бизнеса поради широката дискреция при налагане на глоби

Източници: