Предложение за изисквания към специалистите в КЗК - ЗИД на Закона за защита на конкуренцията - § 39 - предложение от Мартин Димитров и група н.п.
Депутатите от опозицията искаха да спрат КЗК да получи достъп до данни за интернет комуникациите ни, но мнозинството реши, че антимонополният регулатор има нужда от тези правомощия, за да лови картели.
Този закон не трябваше да се приема - КЗК получи достъп до интернет комуникациите ни без достатъчни гаранции
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за предложение от Мартин Димитров и група народни представители за отпадане на § 39 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Какво предлага § 39
Параграф 39 въвежда промени в Закона за електронните съобщения, които дават на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) достъп до трафични данни от интернет комуникации. По-конкретно:
- КЗК получава право да изисква данни по чл. 251б, ал. 1, т. 1, 3 и 5 от ЗЕС при интернет достъп
- Това включва данни за това кой, кога и с кого е комуникирал онлайн
- Данните могат да се използват за производства за нарушения на чл. 15 от ЗЗК (забрана за картели и забранени споразумения)
Защо опозицията иска отпадане
Предложението за отпадане е мотивирано с опасения за:
Непропорционален достъп до лични данни - КЗК би получила достъп до чувствителна информация за интернет комуникациите на граждани и бизнеси без достатъчно гаранции срещу злоупотреби
Липса на съдебен контрол - Макар текстът да предвижда данните да се предоставят «при условията на АПК», критиците смятат, че това не е достатъчна защита
Разширяване на «полицейските» функции на КЗК - Опозицията твърди, че това превръща регулатора в орган с разследващи правомощия, надхвърлящи обичайните за антимонополен орган
Контекст на дебата
Това гласуване е част от по-широката дискусия за новите правомощия на КЗК. Мартин Димитров от ПП-ДБ многократно критикува законопроекта, твърдейки че той дава на Комисията «свръхправомощия без обективни критерии» и я превръща в «златна бухалка» срещу неудобни бизнеси.
От управляващото мнозинство (ГЕРБ-СДС и партньори) защитават текста като необходим за ефективно разкриване на картели - едни от най-вредните антиконкурентни практики. Те посочват, че картелните споразумения често се сключват тайно и без достъп до комуникационни данни е изключително трудно да бъдат доказани.
Европейски контекст
Законопроектът като цяло е в унисон с европейски регламенти за цифровите пазари и препоръки на ОИСР. Въпросът обаче е дали конкретните български текстове не надхвърлят европейските изисквания и не създават рискове за злоупотреба с правомощия.
Резултат от гласуването
С 62 гласа «за», 120 «против» и 2 «въздържали се», предложението за отпадане на § 39 е отхвърлено. Това означава, че КЗК ще получи достъп до трафични данни за интернет комуникации при разследване на картели.
Източници и контекст
РЕЗЮМЕ
За съжаление, намерих МНОГО ОГРАНИЧЕНА информация за конкретното гласуване от 23 октомври 2025 г. Ето какво успях да установя:
Какво е законопроектът:
Изменения в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) - второ гласуване на законопроект, който цели модернизиране на контрола върху сливания и концентрации между компании.
Основни промени:
Разширени правомощия за КЗК (Комисията за защита на конкуренцията):
- Компаниите ще могат доброволно да уведомяват КЗК за планирани сливания, дори под законовите прагове
- Цел: предотвратяване на т.нар. "killer acquisitions" (особено в дигиталния сектор)
По-строг контрол: Нови механизми за наблюдение на сделки, които могат да застрашат конкуренцията
Критики (Мартин Димитров - ПП-ДБ):
- Законът дава на КЗК "свръхправомощия без обективни критерии"
- Проверки само на база подозрения
- Опозицията предупреждава, че КЗК може да стане "чук" срещу неудобни бизнеси
- Управляващите превърнаха КЗК в "златна бухалка"
Контекст:
Промените са в хармония с европейските тенденции и препоръки на ОЕСР за по-ефективен надзор над пазарните концентрации.
ВАЖНО: Не открих специфична информация за параграф 39 или детайли за конкретното гласуване от 23.10.2025. Датата може да е грешна (2025 е в бъдещето - вероятно става дума за 2024).
Източници: