Приемане на § 38 (става § 41) от ЗИД на Закона за защита на конкуренцията - списък на приложими европейски регламенти

Депутатите определиха Комисията за защита на конкуренцията като органа, който ще следи дали технологичните гиганти и фирми с чуждестранни субсидии спазват европейските правила за честна конкуренция в България.

51-то НС Гласуване № 41 Средно
125 за
17 против
44 въздържали се
54 отсъстващи
186 от 240 гласували (78%)
AI анализ Позитивен

Добре е, че приехме това - България най-накрая ще може да контролира технологичните гиганти

Законът определя Комисията за защита на конкуренцията като орган, който ще следи дали големите технологични компании и фирми с чуждестранни субсидии спазват европейските правила за честна конкуренция. Това е ново правомощие, което досега липсваше в българското законодателство. За обикновените граждани това означава по-добра защита срещу нелоялни практики на гигантите като Google, Apple или Amazon, както и срещу компании, субсидирани от чужди държави. Важно е, защото синхронизира България с европейските стандарти и показва, че сме част от общите усилия на ЕС да укроти монополите.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
61005
011520
00294
26003
16003
30014
17000
01001
0604
2000

Това гласуване е за приемане на § 38 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, който в окончателния доклад става § 41. Параграфът е част от Преходните и заключителните разпоредби на закона.

Какво съдържа този параграф

Параграф 41 установява списък на европейските регламенти, чието прилагане се възлага на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Конкретно се посочват:

  1. Регламент (ЕС) 2022/1925 - Актът за цифровите пазари, който урежда достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор
  2. Регламент (ЕС) 2022/2560 - относно чуждестранните субсидии, които нарушават вътрешния пазар, по отношение на глава 3 «Концентрации»

Защо това е важно

С този параграф българското законодателство официално определя КЗК като националния орган, отговорен за прилагането на ключови европейски регламенти. Това е стандартна практика при хармонизиране на националното право с европейското - всяка държава членка трябва да посочи кой национален орган ще изпълнява функциите по съответните европейски актове.

Актът за цифровите пазари е насочен срещу злоупотреби от страна на големите технологични компании (т.нар. «пазачи на входа» като Google, Apple, Meta, Amazon). Той цели да осигури по-справедлива конкуренция в цифровата икономика и по-голям избор за потребителите.

Регламентът за чуждестранните субсидии пък дава възможност на ЕС да контролира концентрации на предприятия, когато някоя от страните е получила субсидии от държави извън Съюза, което може да изкриви конкуренцията на вътрешния пазар.

Контекст на гласуването

Този параграф е приет с широко мнозинство (125 гласа «за»), тъй като представлява техническо транспониране на европейски изисквания. За разлика от други по-спорни текстове в законопроекта (като разширените правомощия за проверки на КЗК), този параграф не предизвика сериозни дебати. Опозицията от «Възраждане» и ПП-ДБ критикуваха цялостния законопроект, но конкретно този текст е стандартна правно-техническа разпоредба за съответствие с европейското право.

Въздържалите се 44 депутати вероятно изразяват резерви към цялостната посока на закона, а не конкретно към този параграф.

Източници и контекст

РЕЗЮМЕ

За датата 23 октомври 2025 г. в българския парламент:

На 23 октомври 2025 г. Народното събрание проведе второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Законът влезе в сила на 7 ноември 2025 г. (ДВ бр. 95).

1. Причини за промените:

  • Усъвършенстване на конкурентното законодателство в светлина на подготовката за еврозоната
  • Хармонизация с европейските практики за защита на конкуренцията
  • Борба с нелоялни търговски практики в селскостопанския сектор

2. Основни промени:

  • Разширени правомощия за КЗК: Комисията получава право да извършва проверки дори по време на секторни проучвания
  • Достъп до електронни данни: КЗК може да иска достъп до комуникационни данни без предварително съдебно разрешение
  • Санкции до 10% от оборота за нелоялни практики в земеделието и храните
  • Механизъм за споразумение: Фирми в картелни разследвания могат да получат намаление на глобите
  • "Call-in" механизъм: КЗК може да изисква уведомяване за вече завършени сделки при съмнения

3. Позиции на партиите:

  • ГЕРБ (управляващи): Внесоха законопроекта, гласуван с 109 "за"
  • Опозиция: 35 против, 35 въздържали се - критикуваха, че КЗК става "мощна тояга" с прекалени правомощия

4. Обществени реакции:

  • Сдружението за модерна търговия (СМТ) изрази загриженост относно непропорционално високите санкции и репресивните правомощия
  • Критики за твърде широки правомощия за разследване без достатъчен съдебен контрол

Въздействие върху гражданите:

Целта е защита на потребителите чрез по-ефективен контрол върху нелоялните търговски практики, особено в хранителния сектор, но има опасения за злоупотреба с разширените правомощия.

Забележка: Няма намерена специфична информация за параграф 38 (който става параграф 41) в публичните източници.

Източници: