Отхвърлено предложение на Мартин Димитров за отпадане на параграф 10 от ЗИД на Закона за защита на конкуренцията - второ гласуване
Депутатите от ПП-ДБ се опитаха да спрат част от спорните нови правомощия на КЗК, но мнозинството отхвърли предложението им - така антимонополният регулатор запазва пълния арсенал от нови инструменти, които критиците наричат «златна бухалка».
Този закон не трябваше да се приема: Парламентът отхвърли опита да се спре «златната бухалка» на КЗК
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за предложение на Мартин Димитров и група народни представители от ПП-ДБ за отпадане на параграф 10 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Контекст на гласуването
Законопроектът за изменение на Закона за защита на конкуренцията е внесен от Александър Иванов и група народни представители от ГЕРБ-СДС на 12 септември 2025 г. Той предвижда значително разширяване на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), включително:
- Въвеждане на обща забрана за нелоялни търговски практики (вместо само изрично изброени случаи)
- По-високи санкции за търговски злоупотреби
- Нови правомощия по европейски регламенти за цифровите пазари и чуждестранните субсидии
- Възможност за достъп до трафични данни при разследвания
Позиция на вносителите на предложението
Мартин Димитров и колегите му от ПП-ДБ последователно критикуват законопроекта, като предупреждават, че той дава «изключително големи правомощия на КЗК». Според тях новите разпоредби създават риск от субективно тълкуване и могат да се превърнат в инструмент за натиск върху бизнеса.
Предложението за отпадане на параграф 10 е част от поредица предложения на опозицията за смекчаване на законопроекта. В стенограмата се вижда, че комисията не е подкрепила нито едно от предложенията на Мартин Димитров - нито за отпадане на параграф 7, нито за отпадане на параграф 8.
Процедурни нарушения
Надежда Йорданова от ПП-ДБ изрази остри критики към начина на провеждане на законодателния процес, като посочи, че:
- Докладът за второ четене е постъпил едва в края на предишния ден
- Докладът съдържа над 40 параграфа с нови текстове и отхвърлени предложения
- Народните представители не са имали достатъчно време да се запознаят с текстовете
- Работната група е провела заседание преди повече от 10 дни, на което от ПП-ДБ не е присъствал никой
Обществени реакции
Българската търговско-промишлена палата и бизнес средите критикуват законопроекта като създаващ «прекалено широка и неясна» рамка с «непропорционални санкции». Медиите наричат новите правомощия на КЗК «златна бухалка», сравнявайки ги с тези на ДАНС.
Резултат от гласуването
Предложението на Мартин Димитров е отхвърлено с 66 гласа «за», 115 «против» и 5 «въздържали се». Мнозинството от ГЕРБ-СДС и техните партньори отхвърли всички опити за смекчаване на законопроекта, запазвайки разширените правомощия на КЗК.
Източници и контекст
РЕЗЮМЕ
ЗАБЕЛЕЖКА: Не открих конкретна информация за гласуването от 23 октомври 2025 г. или параграф 10 от предложението на Мартин Димитров. Вероятно датата в стенограмата е грешна (октомври 2025 все още не е настъпил - днес е февруари 2026).
Намерих информация за ЗИД на Закона за защита на конкуренцията, приет през септември-октомври 2025 г.:
Основни промени:
- Разширени правомощия на КЗК (Комисията за защита на конкуренцията)
- Общa забрана за нелоялни търговски практики (вместо само изрично изброените случаи)
- По-високи санкции за търговски злоупотреби
- Доброволно предварително уведомяване при концентрации
Политически позиции:
- ГЕРБ: Внесе законопроекта, приет на първо четене със 109 гласа "за", 35 "против", 35 "въздържали се"
- ПП-ДБ (Мартин Димитров): Критика - "Давате изключително големи правомощия на КЗК"
Обществени реакции:
- Българска търговско-промишлена палата: Критикува общата забрана като "прекалено широка и неясна, създаваща възможности за субективно тълкуване"
- Бизнес средите: Санкциите са "непропорционална мярка"
- Медиите наричат КЗК "златна бухалка" заради новите правомощия
Влияние върху гражданите:
КЗК ще може да санкционира по-широк кръг нелоялни практики на пазара, което теоретично трябва да защити потребителите, но бизнесът се опасява от субективно приложение.
Източници: