Външни специалисти и разширени проверки на КЗК - ЗИД на Закона за защита на конкуренцията - параграфи 5 и 6
Депутатите дадоха зелена светлина КЗК да наема външни ИТ експерти за проверки на технологични компании и да се взира по-внимателно в практиките на конкретни пазарни играчи - стъпка към по-строг контрол над дигиталните гиганти в България.
Този закон е добре, че беше приет: Най-после ще има кой да надникне под капака на дигиталните гиганти
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на параграфи 5 и 6 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията при второ четене.
Какво променят тези параграфи
Параграф 5 - Външни специалисти в проверките
ПРЕДИ: Проверките на място по Закона за защита на конкуренцията се извършваха единствено от служители на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
СЛЕД: Проверките вече могат да се извършват не само от служители на КЗК, но и от външни специалисти с професионални познания в сферата на компютърните технологии. Тези специалисти се определят със заповед на председателя на комисията съобразно целта и обхвата на проверката.
Тази промяна е пряко свързана с новите правомощия на КЗК по европейските регламенти за цифровите пазари. При разследване на нарушения в дигиталния сектор често се налага експертиза, която надхвърля компетенциите на щатните служители - криптографски анализи, изследване на алгоритми, форензик на данни и подобни специализирани дейности.
Параграф 6 - Разширяване на секторните анализи
ПРЕДИ: При секторни анализи (по глава единадесета от закона) КЗК можеше да изследва общото състояние на конкуренцията в даден сектор, но без конкретен фокус върху отделни участници.
СЛЕД: КЗК вече може при производства по глава единадесета да анализира практиките на конкретен участник на съответния пазар, които могат да доведат до съществено предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в анализирания сектор, отрасъл, подотрасъл или регион.
Това разширяване на правомощията означава, че секторните анализи вече могат да бъдат насочени към конкретни пазарни играчи, а не само да описват общата картина.
Контекст на гласуването
Гласуването се проведе в рамките на бързо приетия за разглеждане законопроект - докладът от комисия постъпи едва предния ден, което предизвика остри критики от опозицията. Надежда Йорданова от ПП-ДБ поиска отлагане, като посочи, че докладът съдържа над 40 параграфа с отхвърлени предложения и нови текстове, за които народните представители не са имали време да се запознаят.
Мартин Димитров и група народни представители внесоха предложение параграф 17 (свързан с разширяването на секторните анализи) да отпадне, но Комисията не подкрепи това предложение.
Европейски контекст
Промените са част от по-широка адаптация на българското законодателство към Регламент (ЕС) 2022/1925 (Акт за цифровите пазари) и Регламент (ЕС) 2022/2560 относно чуждестранните субсидии. Тези регламенти изискват националните органи по конкуренция да разполагат с адекватни инструменти за надзор над дигиталните пазари и за противодействие на нелоялни практики от страна на големи технологични компании.
Източници и контекст
РЕЗЮМЕ: ЗИД на Закона за защита на конкуренцията (23 октомври 2025)
1. ПРИЧИНИ ЗА ПРОМЕНИТЕ
Законопроектът въвежда съществени промени в режима на контрол върху концентрациите, за да се справи с практиката на т.нар. "killer acquisitions" (убийствени придобивания) в дигиталния сектор - когато големи компании купуват стартиращи фирми, за да елиминират бъдеща конкуренция. Промените са в хармония с европейските тенденции и препоръките на ОИСР.
2. ОСНОВНИ ПРОМЕНИ
- Доброволно предварително уведомяване: Предприятията могат да уведомяват Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за планирани концентрации, дори под законовите прагове
- "Call-in" опция: КЗК получава право да изисква последващо уведомяване при сделки, които будят подозрения за предотвратяване на конкуренция
- Регулиране на цифровите пазари: Закона въвежда правомощия на КЗК по Регламент (ЕС) 2022/1925 (Digital Markets Act)
3. ПОЗИЦИИ НА ОРГАНИЗАЦИИ
15 браншови организации изразиха позиция по проектопромените. Българската стопанска камара и Сдружението за модерна търговия публикуваха становища относно законопроекта.
4. ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ГРАЖДАНИТЕ
Промените целят защита на конкуренцията на дигиталните пазари и по-ефективен надзор върху сделки, които биха могли да застрашат конкуренцията. Законът влезе в сила на 7 ноември 2025 г.
Източници: