Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС)

Депутатите дадоха зелена светлина на първо четене на спорни промени в закона за подслушванията, които отнемат власт от президента и я дават на правителството - точно когато скандалите с незаконно следене са най-горещи.

51-то НС Гласуване № 48 Важно
118 за
60 против
3 въздържали се
59 отсъстващи
181 от 240 гласували (75%)
AI анализ Критичен

Този закон не трябваше да се приема - властта над подслушванията минава в ръцете на правителството

Промените прехвърлят контрола върху специалните разузнавателни средства от президента към изпълнителната власт. Досега държавният глава имаше думата при назначения в този чувствителен сектор - сега министрите ще решават кой да ни слуша. За обикновените граждани това означава по-малко гаранции срещу злоупотреби, особено когато скандалите с незаконно следене са факт. Когато властта концентрира контрола върху подслушванията в една институция, демокрацията отслабва.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

Какво представлява този законопроект

Промените в ЗСРС са част от по-широка реформа на спецслужбите, която включва и паралелни изменения в законите за ДАНС и Държавна агенция «Разузнаване». Основната цел на реформата е преразпределение на правомощията при назначаване на ръководителите на разузнавателните служби.

Преди промените

До момента президентът на Република България има споделена компетентност с правителството при назначаването на ръководители на спецслужбите. Това е замислено като система от взаимен контрол, която да предотврати политизирането на разузнавателните структури. Президентската институция служи като коректив на изпълнителната власт в тази чувствителна сфера.

След промените

Законопроектът предвижда отнемане на част от правомощията на президента и концентрирането им в ръцете на изпълнителната власт (правителството). Това означава, че контролът върху спецслужбите ще се упражнява предимно от управляващото мнозинство, без независимия баланс, който президентската институция осигурява.

Контекст на приемането

Законопроектът се разглежда на фона на скандалите около използването на СРС срещу депутата Джейхан Ибрямов и мотоциклетиста, известен като «Нотариуса». Тези случаи повдигнаха сериозни въпроси за злоупотреби с подслушване и необходимост от по-строг контрол. Депутати от ПП-ДБ предложиха ограничения като максимален срок от 6 месеца за следене на конкретно лице и забрана за СРС срещу лица с имунитет, но тези предложения не бяха включени в настоящия законопроект.

Политически позиции

Управляващото мнозинство (ГЕРБ, ДПС и съюзници) подкрепи законопроекта с аргумента за по-ефективно управление на спецслужбите. Президентът Румен Радев остро критикува промените и впоследствие наложи вето, като аргументира, че «споделената компетентност между президента и правителството е гаранция срещу реполитизиране на процеса».

Партия ВЕЛИЧИЕ, чрез депутата Красимира Нинова-Катинчарова, заяви категорично, че няма да подкрепи този законопроект, наричайки го «перверзен» и критикувайки начина на приемане.

Защо е важно

Специалните разузнавателни средства включват подслушване, проследяване и други форми на наблюдение, които пряко засягат правото на лична неприкосновеност на гражданите. Начинът, по който се контролира използването им, определя баланса между националната сигурност и гражданските свободи. Концентрирането на контрола в по-малко ръце създава потенциал за злоупотреби, особено когато липсва ефективен независим надзор.

Критики

Правозащитни организации и медии критикуват бързото приемане на закона без достатъчно публично обсъждане. Липсата на прозрачност при реформирането на толкова чувствителна сфера поражда съмнения относно истинските мотиви зад промените.

Източници и контекст

ЗИ на Закона за специалните разузнавателни средства – първо гласуване (02.10.2025)

Контекст и причини

Гласуването на 02.10.2025 е първото четене на законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Промените са инициирани от управляващата коалиция и са свързани с реформа на спецслужбите – основната цел е отнемане на правомощията на президента при назначаването на ръководители на разузнавателни служби (ДАНС, ДАР).

Паралелно с това, след скандалите с подслушването на депутата Джейхан Ибрямов и мотоциклетиста "Нотариуса", депутати от ПП-ДБ внесоха предложения за по-строг контрол върху СРС – включително максимален срок от 6 месеца за следене на конкретно лице и забрана за СРС срещу лица с имунитет.

Политически позиции

  • Управляващи (ГЕРБ, ДПС и др.): подкрепиха промените
  • Опозиция и президент Радев: против – Радев наложи вето, аргументирайки се, че "споделената компетентност между президента и правителството е гаранция срещу реполитизиране на процеса"
  • Крайно гласуване след вето: НС преодоля ветото с 124 гласа „за", 75 „против"

Обществен отзвук

Критики от правозащитници и медии за липса на публично обсъждане – законът е приет бързо и без прозрачност.

Ефект върху гражданите

Промените концентрират контрола върху спецслужбите в ръцете на изпълнителната власт, което според критиците отслабва независимия надзор и създава риск от злоупотреби с СРС.


Източници: