Приемане наименование, параграф 1 и Заключителна разпоредба на ЗИ на Закона за ДАНС - второ гласуване

Парламентът окончателно отне от президента правото да назначава шефа на ДАНС и го взе за себе си - промяна, която критиците сравняват с опита за назначаване на Пеевски от 2013 г. и предупреждават за политизиране на тайните служби.

51-то НС Гласуване № 47 Критично
120 за
67 против
2 въздържали се
51 отсъстващи
189 от 240 гласували (79%)
AI анализ Критичен

Този закон не трябваше да се приема: Парламентът грабна контрола над тайните служби

С тази промяна Народното събрание отнема от президента правото да назначава директора на ДАНС и го присвоява за себе си. Досега президентът - като надпартийна фигура - назначаваше шефа на агенцията, сега това ще прави парламентарното мнозинство. За обикновените граждани това означава риск тайните служби да се превърнат в инструмент на управляващата партия, а не в защитник на националната сигурност. Паралелите с опита за назначаване на Пеевски през 2013 г. не са случайни - когато политици контролират спецслужбите, демокрацията е в опасност.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за окончателното приемане на наименованието, параграф 1 и Заключителната разпоредба (параграф 2) на Законопроекта за изменение на Закона за Държавна агенция «Национална сигурност» (ДАНС) на второ четене.

Какво се променя

Преди промяната

До момента председателят на ДАНС се назначава и освобождава от президента на Република България. Това правомощие беше въведено като гаранция за независимост на агенцията от текущото парламентарно мнозинство и изпълнителната власт. Президентската институция, като надпартиен орган съгласно чл. 92 от Конституцията, осигуряваше баланс и дистанция от ежедневните политически борби.

След промяната

С приемането на тези текстове правомощието за избор и освобождаване на председателя на ДАНС преминава към Народното събрание. Парламентът ще избира ръководителя на агенцията с обикновено мнозинство, което означава, че управляващата коалиция ще има пряк контрол върху назначението.

Политически контекст и рискове

Тази промяна предизвика сериозни дебати в пленарната зала. Представителите на «Възраждане» остро критикуваха законопроекта, като посочиха, че той орязва компетенциите на президентската институция. Те припомниха прецедента от 2013 г., когато опитът за назначаване на Делян Пеевски за председател на ДАНС от парламента предизвика масови граждански протести.

Критиците твърдят, че промяната крие сериозни рискове за националната сигурност, защото бъдещият председател ще бъде зависим от политическите договорки в парламента. В една зала, където «властва омерта» - по думите на депутат от «Възраждане» - назначеният ръководител на агенцията може да бъде подложен на политически натиск без независим коректив.

Конституционни въпроси

Вносителите на законопроекта (Александър Рашев и група народни представители от ИТН) твърдят, че предложените изменения отговарят на конституционните изисквания. Според тях промяната в органа, който назначава председателя, е въпрос на законодателна преценка.

Опонентите обаче се позовават на чл. 8 от Конституцията за разделението на властите и изтъкват, че концентрирането на контрол върху разузнавателните служби в ръцете на парламентарното мнозинство нарушава баланса между институциите.

Последващо развитие

Президент Румен Радев наложи вето върху приетите промени, аргументирайки се с риск от реполитизация на ДАНС. Въпреки това парламентът отхвърли ветото с 126 гласа «за» и 86 «против», потвърждавайки волята на управляващото мнозинство да поеме контрол върху ключовата разузнавателна агенция.

Източници и контекст

Резюме: ЗИ на Закона за ДАНС – второ гласуване (02.10.2025)

Същност на промените

На 2 октомври 2025 г. 51-то Народно събрание прие на второ гласуване изменения в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС). Ключовата промяна: правомощието за назначаване и освобождаване на председателя на ДАНС се прехвърля от президента към Народното събрание.

Политически позиции

  • Управляващото мнозинство (ГЕРБ, ДПС, БСП, ИТН) подкрепи промените – 125 гласа „за", 71 „против", 3 „въздържали се"
  • Президент Радев наложи вето (около 14 октомври 2025), аргументирайки се с риск от реполитизация и нарушаване на гаранциите за независимост на агенцията. Припомни, че подобен опит през 2013 г. (назначаването на Делян Пеевски) предизвика масови протести
  • Парламентът отхвърли ветото с 126 гласа „за" и 86 „против" и прие повторно промените

Обществени реакции

Промените провокираха безпокойство в контекста на прецедента от 2013 г. Критиците ги определят като политическа концентрация на контрол върху тайните служби.

Ефект върху гражданите

Промяната засяга управлението на ключова разузнавателна институция. Парламентарният контрол над ДАНС носи риск от политическа зависимост на агенцията, което може да засегне националната сигурност и независимостта на разследванията.


Източници: