Първо гласуване на ЗИ на Закона за ДАНС – прехвърляне на правомощията за избор на председател от президента към Народното събрание
Народното събрание прие на първо гласуване законопроект, който прехвърля правомощието за избор на председател на ДАНС от президента към парламента, с 120 гласа „за" срещу 56 „против". Промяната предизвика остри дебати заради риска от политизиране на службата и паралели с кризата от 2013 г. около избора на Делян Пеевски.
Този закон не трябваше да се приема – парламентът отваря вратата за политически контрол над службите за сигурност
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС), № 51-554-01-160, внесен от Александър Рашев и група народни представители на 17 септември 2025 г.
Същност на промените
Основната промяна, която законопроектът предвижда, е прехвърляне на правомощието за назначаване и освобождаване на председателя на ДАНС – от президента на Републиката към Народното събрание (по предложение на Министерския съвет). Досега, съгласно действащия закон, президентът назначаваше и освобождаваше председателя на агенцията.
Аргументи на вносителите
Представителят на вносителите Александър Рашев от ИТН посочи, че предложените изменения отговарят на конституционните изисквания и са необходими за преодоляване на институционален блокаж – агенцията продължително време е функционирала без постоянно ръководство поради липса на съгласие между президентската институция и парламентарното мнозинство.
Позиции в дебата
Управляващото мнозинство (ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица, ИТН) подкрепи законопроекта с аргумента за оперативност и необходимост от действащо ръководство на службата за сигурност.
Възраждане остро се противопостави на промените. Народният представител Златан Златанов предупреди, че прехвърлянето на това правомощие към Народното събрание крие сериозни рискове за националната сигурност. Той аргументира, че президентската институция съгласно чл. 92 от Конституцията олицетворява единството на нацията и служи като коректив срещу политически зависими назначения. Според него промяната ще позволи на парламентарното мнозинство да налага „порочна политическа воля" без независим контрол.
ПП-ДБ се въздържа при гласуването в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (3 гласа „въздържал се").
Исторически контекст
Дебатът неизбежно извика спомена за 14 юни 2013 г., когато парламентът избра Делян Пеевски за председател на ДАНС – решение, което предизвика масови граждански протести и беше отменено само ден по-късно. Критиците на настоящия законопроект предупреждават, че новият механизъм не предоставя достатъчни гаранции срещу подобни бъдещи назначения.
Последващо развитие
След окончателното приемане на закона президентът Румен Радев наложи вето и го върна за ново обсъждане, като припомни именно прецедента от 2013 г. и изрази загриженост относно нарушаването на принципа на мандатна стабилност.
Резултат от гласуването
Законопроектът е приет на първо гласуване със 120 гласа „за", 56 „против" и 12 „въздържали се" от общо 188 гласували народни представители.
Източници и контекст
Намерих достатъчно релевантна информация. Ето резюмето:
ЗИ на Закона за ДАНС – първо гласуване (02.10.2025)
Същност на промените
Законодателните изменения прехвърлят правомощието за избор и освобождаване на председателя на ДАНС от президента към Народното събрание (по предложение на Министерския съвет). Управляващото мнозинство аргументира промените с нуждата да се преодолее блокаж – агенцията дълго е работила без ръководство.
Позиции на партиите
- Управляващо мнозинство – подкрепя промените като необходими за оперативност на агенцията.
- ПП-ДБ – в стенограмата Богомил Петков критикува управляващите по свързани теми, но конкретни позиции по ДАНС-законопроекта не са намерени в изворите.
Президентско вето
След приемането президентът Румен Радев наложи вето и върна закона за ново обсъждане. Радев припомни прецедента от 14 юни 2013 г., когато парламентът избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което предизвика масови протести. Президентът предупреждава, че новият закон не дава гаранции срещу подобни бъдещи действия и нарушава принципа на мандатна стабилност.
Обществени реакции
Позоваването на протестите от 2013 г. е централно в публичния дебат – гражданите и опозицията свързват промените с риск от политизиране на тайните служби.
Източници: