Първо гласуване на ЗИД на Наказателно-процесуалния кодекс – премахване на военната подсъдност за служители на ДАР – вносител Димитър Гърдев

Депутатите единодушно подкрепиха промяна, която слага край на една правна аномалия – служителите на Държавна агенция «Разузнаване» вече няма да бъдат съдени от военни съдилища, след като от 2015 г. не са военнослужещи.

51-то НС Гласуване № 44 Средно
163 за
0 против
20 въздържали се
57 отсъстващи
183 от 240 гласували (76%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре че беше приет – край на правния абсурд за разузнавачите

Законът премахва военната подсъдност за служителите на Държавна агенция «Разузнаване», които вече ще бъдат съдени от граждански съдилища. Досега те попадаха под военно правораздаване, въпреки че от 2015 г. не са военнослужещи – явна законова аномалия. За гражданите това означава по-ясна и логична съдебна система, където статутът на обвиняемия съответства на реалността. Единодушното приемане показва, че когато има воля, парламентът може да поправя очевидни несъответствия в правото.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на първо четене на Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), внесен от Димитър Гърдев и група народни представители от парламентарната група на «Има Такъв Народ».

Какво предлага законопроектът

Основната цел на законопроекта е да отрази в НПК девоенизацията на служителите в Държавната агенция «Разузнаване» (ДАР), която беше извършена още през 2015 г. със Закона за Държавна агенция «Разузнаване».

Преди промяната

До момента делата за престъпления, извършени от служители на Държавна агенция «Разузнаване», са подсъдни на военните съдилища, въпреки че тези служители вече не са военнослужещи от 2015 г. насам.

След промяната

След приемането на измененията делата срещу служители на ДАР ще се разглеждат от гражданските съдилища, а не от военните. Това привежда процесуалния закон в съответствие с реалния статут на служителите.

Защо е необходима промяната

Предложението е в съответствие със становището на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото «Мустафа срещу България». Според ЕСПЧ военните съдилища имат специфична цел – да разглеждат престъпления, свързани с военната служба, и следователно трябва да упражняват юрисдикция само спрямо членове на въоръжените сили. След като служителите на ДАР вече не са военнослужещи, те не би трябвало да бъдат съдени от военни съдилища.

Подкрепа за законопроекта

Законопроектът получи широка подкрепа в Комисията по конституционни и правни въпроси – 12 гласа «за» от представители на ГЕРБ-СДС (4 гласа), ПП-ДБ (2 гласа), ДПС-Ново начало (2 гласа), БСП-Обединена левица (2 гласа) и ИТН (2 гласа). Двама депутати са се въздържали – по един от ГЕРБ-СДС и ПП МЕЧ. Няма гласове «против».

Министърът на правосъдието Георги Георгиев изрази подкрепа за законопроекта.

Контекст на гласуването

Това гласуване е част от по-широко обсъждане на два законопроекта за изменение на НПК. Вторият законопроект е внесен от Министерския съвет и е свързан с изпълнение на ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост – гарантиране на ефективността на наказателния процес и подобряване на отчетността на главния прокурор.

Резултатът от гласуването – 163 гласа «за», 0 «против» и 20 «въздържали се» – показва консенсус между парламентарните групи по този технически, но важен за правовата държава въпрос.

Източници и контекст

Въз основа на направените търсения, не беше намерена релевантна медийна информация за конкретното гласуване на ЗИД на НПК с вносител Димитър Гърдев от 02.10.2025 г.


Контекстуален анализ от стенограмата:

Фрагментът от стенограмата показва, че законопроектът съдържа технически/административни промени, а не съществена реформа:

  • Преименуване на "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията" → "министъра на транспорта и съобщенията" (отразяващо реорганизация на министерство)
  • Промени свързани с Националния план за търсене и спасяване при авиационни произшествия
  • Отмяна на ал. 8

Това са технически актуализации (привеждане в съответствие с актуалната структура на изпълнителната власт), а не политически спорен законопроект.


Заключение:

Липсата на медийно отразяване е очаквана – законопроектът изглежда е процедурен/технически по характер (актуализация на наименования и отпаднали разпоредби), без политически противоречия, обществени реакции или значими партийни позиции. Подобни технически ЗИД-ове рядко се отразяват в медиите.

Източници: