ЗИД на Закона за устройство на територията – второ гласуване – §6 (става §26), точка 3 – Подробни устройствени планове за отделни имоти

Народното събрание прие точка 3 от параграф 26 на ЗИД на ЗУТ, която до края на 2026 година позволява в общини без общ устройствен план да се изготвят подробни устройствени планове за отделни поземлени имоти, със 120 гласа „за

51-то НС Гласуване № 21 Средно
120 за
20 против
45 въздържали се
55 отсъстващи
185 от 240 гласували (77%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет, защото дава възможност на малките общини да се развиват

Законът позволява на общини без общ устройствен план да изготвят подробни устройствени планове за отделни имоти до края на 2026 година. Това означава, че жителите на по-малките населени места ще могат по-лесно да строят домове и да развиват бизнеси, без да чакат с години за цялостно планиране. Добра новина за регионалното развитие и за хората извън големите градове, които заслужават същите възможности.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
58008
701415
00312
22007
14005
40013
15002
01100
0901
0002

Какво се гласува

Това гласуване е за точка 3 от параграф 6 (който става параграф 26) от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Конкретно се приема разпоредба, която до 31 декември 2026 година позволява в общините без приет общ устройствен план подробните устройствени планове да се разработват само за един поземлен имот или за група поземлени имоти.

Контекст на разпоредбата

Параграф 26 въвежда преходен режим за общините, които все още нямат приет общ устройствен план. Той включва три точки:

  1. Допуска се застрояване извън границите на урбанизираните територии въз основа на подробен устройствен план след промяна на предназначението на земята.
  2. Може да се създаде подробен устройствен план на населено място и землището му, когато плановете за регулация обхващат цялото населено място.
  3. Подробните устройствени планове могат да се разработват само за един поземлен имот или за група поземлени имоти – това е конкретният текст, гласуван в точка 3.

Народната представителка Константина Петрова от „Продължаваме промяната – Демократична България" поиска разделно гласуване на точки 2 и 3 от параграф 26, с аргумент че предложението на нейната парламентарна група гарантира спазване на държавните стандарти без да създава нови административни тежести.

Значение на промяната

Тази разпоредба дава по-голяма гъвкавост на собствениците на имоти в общини без общ устройствен план. Те могат да инициират изготвяне на подробен устройствен план само за своя имот, без да е необходимо да се изчаква цялостно планиране на по-голяма територия.

От една страна, това улеснява инвестиционния процес и развитието на регионите – позиция, подкрепена от представители на ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. От друга страна, критиците смятат, че подобен подход може да доведе до хаотично застрояване при липса на общо планиране.

Дебат в пленарна зала

Дебатът по целия законопроект включи различни теми – от водната криза в Плевен до вноса на работна ръка от трети страни. Въпреки че стенограмата съдържа изказвания по други въпроси (работна ръка, ВиК инфраструктура), конкретното гласуване за точка 3 от параграф 26 касае единствено устройственото планиране.

Резултат

Гласуването преминава успешно със 120 гласа „за", 20 „против" и 45 „въздържали се". Разпоредбата е приета и влиза в сила като част от измененията на ЗУТ.

Източници и контекст

Резюме: ЗИД на ЗУТ – §6 (→§26), т.3 – Работна ръка от трети страни

Контекст на гласуването (02.10.2025)

Предложението в рамките на ЗИД на Закона за устройство на територията касае разпоредби, свързани с увеличаване на дела на работниците от трети страни в българските предприятия – потенциално до 50% от персонала (при сегашен лимит от 20% за големи и 35% за малки предприятия).

1. Причини за промените

  • Официална обосновка: остър недостиг на работна ръка. Вносът на работници от трети страни е нараснал от ~10 000 (2021) до над 50 000 (2025).
  • Критика: въпреки ръста на вноса, дефицитът на кадри не намалява, а нараства с над 25% – по данни на Агенцията по заетостта.

2. Политически позиции

  • "Възраждане" е категорично против – депутатът Димо Дренчев нарече предложението „опит за демографска и икономическа подмяна на българското население", настоява за максимум 1% чужди работници.
  • Управляващото мнозинство защитава промените с нуждите на бизнеса.

3. Обществени реакции и анализи

  • Проучване (economic.bg, sofia24.bg): вносът на работна ръка задълбочава дефицита и измества местни работници.
  • Доклад препоръчва квотите за работници от трети страни да бъдат намалени, не увеличавани.
  • factcheck.bg опроверга твърдения за 220 000 трудови мигранти за 2025 г.

4. Ефект върху гражданите

  • Риск от натиск върху заплатите на местните работници.
  • Дългосрочно: демографският проблем не се решава чрез трудова миграция (позиция на ООН).

Заключение: Няма намерени конкретни медийни материали само за гласуването на 02.10.2025 в приоритетните източници. Темата е широко дискутирана в по-общ контекст.

Източници: