Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за устройство на територията - второ гласуване

Парламентът прие на второ четене техническите разпоредби към промените в ЗУТ, които дават на НСО същите привилегии при строителство като другите специални служби и опростяват процедурите за изграждане на соларни инсталации и телекомуникационни съоръжения.

51-то НС Гласуване № 15 Средно
113 за
19 против
54 въздържали се
54 отсъстващи
186 от 240 гласували (78%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет – улеснява зеления преход и модернизацията

Законът опростява процедурите за изграждане на соларни инсталации и телекомуникационни съоръжения, като същевременно дава на НСО строителни привилегии, каквито имат другите специални служби. Досега процедурите за слънчеви панели бяха по-тежки и бюрократични, а НСО нямаше равен статут с останалите служби за сигурност. За обикновените граждани това означава по-лесен достъп до възобновяема енергия и по-бърз интернет. Важно е да следим дали привилегиите за службите няма да бъдат злоупотребени, но като цяло законът подкрепя модернизацията на България.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.
560010
002214
00312
22007
15004
50111
15002
01100
0802
0002

Това гласуване е за приемане на Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) на второ четене.

Какво включват промените

Приетите разпоредби въвеждат няколко ключови изменения:

1. Разширяване правомощията на Националната служба за охрана (НСО)

В чл. 3, ал. 3 от ЗУТ се добавя началникът на НСО към списъка на ръководителите на специални служби, които имат специален режим при устройство на територията. Досега този режим важеше само за министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, председателя на ДАНС, директора на Държавна агенция «Разузнаване» и директора на Държавна агенция «Технически операции».

2. Опростени изисквания за строежи

Разпоредбите регламентират облекчен режим за определени видове строежи, включително:

  • Изграждане на фотоволтаични системи и инсталации за възобновяема енергия
  • Разполагане на приемно-предавателни станции и радиосъоръжения за електронни съобщения
  • Основен ремонт на съществуващи обекти

За тези строежи се изискват проектни решения от архитект, инженер-конструктор и електроинженер, без да е необходимо пълноценно разрешение за строеж.

3. Документи за присъединяване към мрежи

Въвежда се изискване за представяне на документ с изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните дружества, когато строежът ще се свързва към разпределителната мрежа.

Контекст на дебата

Макар самото гласуване да премина без разисквания, по-широкият дебат в пленарната зала беше фокусиран върху свързани теми - включително водната криза в Плевен и вноса на работна ръка в строителството. Критиците посочват, че вносът на работници от трети страни е нараснал от 10 000 през 2021 г. до над 50 000 през 2025 г., без това да реши проблема с недостига на кадри.

Практическо значение

Промените имат за цел да ускорят инвестиционния процес в енергийната инфраструктура и телекомуникациите, като намаляват административната тежест. Включването на НСО в специалния режим на ЗУТ позволява на службата да изгражда обекти за своите нужди при облекчени процедури, подобно на другите специални служби.

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в «Държавен вестник».

Източници и контекст

Резюме: ЗИД на ЗУТ – Преходни и заключителни разпоредби (02.10.2025)

Контекстът от стенограмата се отнася до дебат за вноса на работници от трети страни, вграден в Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за устройство на територията.

Ключова информация

Причини за промените:

  • Строителният сектор отчита недостиг от 30 000–40 000 работници, докато реално наетите от трети страни са ~5 000–7 000
  • Вносът на работници расте стремително: от ~10 000 (2021) до над ~46 000 (2024–2025)

Позиции:

  • Управляващи: Аргументират, че внос на работна ръка е необходим поради обективен кадрови дефицит в строителството
  • Опозиция/критици (от стенограмата): Твърдят, че вносът не решава проблема, а задълбочава го – измества местни работници, задържа ниски заплати, стимулира емиграция на млади

Данни от Агенцията по заетостта:

  • Социалният министър е очаквал внос на 50 000 работници от трети страни за 2025 г.
  • За 5 месеца на 2025 г. са приети ~24 000–25 000 чужденци за работа

Обществен контекст:

  • ЕКИП (икономически клуб) препоръчва намаляване на квотите, не увеличаване
  • Законодателната дискусия е тясно свързана с паралелен ЗИД на Закона за трудовата миграция (публична консултация до 22.01.2026)

Бележка: Не бяха открити конкретни медийни публикации директно за гласуването от 02.10.2025 по тази точка. Темата за вноса на работници е документирана в по-широк контекст.

Източници: