Второ гласуване на ЗИД на Закона за устройство на територията - наименование и параграфи от 1 до 24 (включително нови параграфи за НСО, достъпна среда и застрояване без ОУП)
Народното събрание прие на второ четене наименованието и параграфи от 1 до 24 от ЗИД на ЗУТ със 111 гласа "за", като промените включват добавяне на НСО към специалните служби с правомощия по закона, нова уредба за преместваеми рампи и платформи за достъпна среда, и преходен режим до края на 2026 година за застрояване в общини без общ устройствен план.
Този закон е добре че беше приет, защото улеснява достъпа за хора с увреждания и решава проблем с блокираното строителство
Как гласуваха партиите
Какво се гласува
Това гласуване обхваща наименованието на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията и множество параграфи (от 1 до 24), включително редица нови параграфи, приети на второ четене.
Основни промени в приетите параграфи
Разширяване на компетенциите на Националната служба за охрана (НСО)
Няколко от новите параграфи добавят началника на Националната служба за охрана към списъка на ръководителите на специални служби, които имат правомощия по Закона за устройство на територията. Досега тези правомощия бяха предвидени само за председателя на ДАНС, директора на Държавна агенция "Разузнаване" и председателя на Държавна агенция "Технически операции". Промените засягат чл. 3, ал. 3, чл. 56, ал. 12 и чл. 116, ал. 4 от ЗУТ.
Преместваеми обекти за достъпна среда
В чл. 56 се създава нова точка 5, която урежда преместваемите обекти като рампи и подемни платформи, представляващи съоръжения за достъпна среда. Тези съоръжения са предназначени за преодоляване на денивелацията от терен до входна врата на сграда или за преодоляване на не повече от едно етажно ниво в сграда. Това е важна стъпка за подобряване на достъпността за хора с увреждания.
Застрояване в общини без общ устройствен план
Един от ключовите нови параграфи предвижда преходен режим до 31 декември 2026 година за общините, в които не е приет общ устройствен план. Този параграф позволява:
- Застрояване извън границите на урбанизираните територии въз основа на подробен устройствен план за поземлен имот или група поземлени имоти, след промяна на предназначението на земята;
- Създаване на подробен устройствен план на населено място и землището му, когато плановете за регулация и режим на застрояване обхващат цялото населено място;
- Разработване на подробни устройствени планове само за един поземлен имот или за група поземлени имоти.
Тази разпоредба е от съществено значение за общините, които все още нямат приети общи устройствени планове, тъй като им дава възможност да продължат да издават строителни разрешения и да развиват териториите си.
Резултат от гласуването
Предложенията са приети с 111 гласа "за", 19 гласа "против" и 50 "въздържали се". Широката подкрепа показва консенсус между политическите сили по технически въпроси, свързани с устройството на територията и достъпната среда.
Значение на промените
Приетите изменения имат практическо значение в няколко направления: подобряване на координацията между специалните служби по въпроси на устройството на територията, улесняване на изграждането на съоръжения за достъпна среда и осигуряване на преходен режим за общините без общи устройствени планове до края на 2026 година.
Източници и контекст
Въз основа на проведените търсения мога да дам следния отговор:
ЗИД на ЗУТ – второ гласуване (02.10.2025) | Контекст за заетостта
Няма достатъчно специфична публична информация за дебата от 02.10.2025 в 51-то НС, свързан конкретно с параграфи 1–10 от ЗИД на ЗУТ в контекста на заетостта на младежите и вноса на работна ръка.
Какво е установено:
Относно ЗУТ промените (2025):
- Измененията на ЗИД на ЗУТ са публикувани в ДВ, бр. 87 от октомври 2025 г.
- Основните промени засягат изисквания към проектанти, строителни разрешения и квалификации на специалисти в строителството.
- Контекстът от стенограмата (спад на младежката заетост с 5+ п.п. от 2022 г. насам) вероятно отразява изказване на опозиционен депутат, критикуващ политиката за внос на чуждестранна работна ръка в строителството, хотелиерството и производството.
Данните на НСИ (Q2 2025):
- Коефициентът на заетост сред 15–29-годишните е паднал с над 5 п.п. от Q3 2022 г.
- Секторите строителство, хотелиерство и производство са основни потребители на вносна работна ръка.
Законодателен контекст:
- България е под натиск от ЕК да синхронизира законодателството с Директива 2014/36/ЕС за сезонните работници от трети страни.
Заключение:
Конкретният дебат за параграфи 1–10 не е широко отразен в медиите. Контекстът от стенограмата показва дискусия за връзката между либерализацията на вноса на труд (вероятно уредена в ЗУТ или придружаващо законодателство) и изтласкването на местни младежи от пазара на труда.
Източници: