Създаване на публичен регистър за проблеми в електроснабдяването - ЗИД на Закона за енергетиката - § 12 и 13 - предложение на Искра Михайлова
Депутати от «Възраждане» предложиха кметовете да могат официално да сигнализират за проблеми с тока и КЕВР да поддържа публичен регистър на тези сигнали, но мнозинството в парламента отхвърли идеята.
Защо парламентът отказа прозрачност за проблемите с тока?
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за предложение на народния представител Искра Михайлова и група народни представители за създаване на нови параграфи 12 и 13 в Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Какво предвижда предложението
Предложените два нови параграфа въвеждат конкретни срокове за изпълнение на задължения, произтичащи от друго предложение на същата група народни представители за изменение на чл. 6 от Закона за енергетиката:
Параграф 12 задължава Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да създаде и поддържа публичен електронен регистър по чл. 6, ал. 6 в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
Параграф 13 задължава министъра на енергетиката да издаде наредба по чл. 6, ал. 7 в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
Връзка с основното предложение
Тези преходни разпоредби са пряко свързани с по-ранното предложение на Искра Михайлова за създаване на нови алинеи 4-7 в чл. 6 от Закона за енергетиката. Това основно предложение предвижда:
- Кметовете на общини да могат да правят мотивирани предложения до операторите на електроразпределителната мрежа и до КЕВР за включване на конкретни обекти в инвестиционните програми с приоритет за населени места с проблеми в електроснабдяването;
- Създаване на публичен електронен регистър, в който да се водят тези предложения и техният статус;
- Издаване на наредба от министъра на енергетиката, която да регламентира детайлите по процедурата.
Позиция на Комисията
Комисията по енергетика не подкрепя предложението за § 12 и 13. Това е логично следствие от факта, че основното предложение за изменение на чл. 6 (създаване на новите алинеи 4-7) също не е подкрепено от Комисията. Без приемането на основния текст, преходните разпоредби, които определят сроковете за неговото изпълнение, стават безпредметни.
Контекст на дебата
По време на дебата депутатът Искра Михайлова от «Възраждане» изрази критики към начина на провеждане на законодателния процес, като посочи, че между първо и второ четене текстовете са били драстично променени без достатъчно обсъждане. Министър Жечо Станков защити законопроекта, като подчерта необходимостта от транспониране на европейска директива, за чието забавяне България дължи по 1800 евро на ден, с перспектива тази глоба да нарасне до около 10 000 евро на ден след осъдително решение.
Практическо значение
Ако предложението беше прието, това би създало механизъм, чрез който местните власти биха могли официално да сигнализират за проблеми с електроснабдяването в техните общини и да искат приоритетно включване в инвестиционните програми на електроразпределителните дружества. Публичният регистър би осигурил прозрачност и проследимост на подобни искания.
Източници и контекст
ЗИД на Закона за енергетиката – второ гласуване (31.07.2025), пар. 12 и 13 – предложение на Искра Михайлова
Контекст
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката премина първо четене на 23 юли 2025 г. и второ четене на 31 юли 2025 г. Измененията са свързани предимно с либерализацията на пазара на електроенергия – домакинствата ще преминат на свободния пазар на ток от 2026 г.
Позиция на Искра Михайлова (Възраждане)
Михайлова е критична към законодателния процес. По данни от БНТ, тя заяви, че "нямаше дебат" при гласуването на промените. Според нея:
- Между първо и второ четене текстовете са драстично променени – нови механизми са въведени без достатъчно обсъждане
- Въвежда се преходен компенсационен модел, който по нейна оценка прикрива реалния ефект от либерализацията
- Министерство на енергетиката представило пред ЕК пазара като "напълно либерализиран", но на практика се прилага хибриден модел
Ефект върху гражданите
Промените означават, че битовите потребители излизат на свободен пазар от 2026 г., с въведени временни компенсации. Критиците, включително Михайлова, предупреждават за риск от по-високи сметки при неефективна защита.
Бележка
Конкретното съдържание на параграфи 12 и 13 от предложението на Михайлова и група народни представители не е детайлно отразено в медиите – информацията е предимно от официалния парламентарен сайт.
Източници: