Приемане на параграф 19 (преномериран като параграф 20) от ЗИД на Наказателния кодекс - второ гласуване

Това гласуване е за приемане на параграф 19, който в хода на законодателната процедура става параграф 20, от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс при второто му гласуване.

Контекст на законопроекта

Законопроектът е част от мащабните промени в Наказателния кодекс, изготвени въз основа на няколко законопроекта, приети на първо гласуване на 26 юни 2025 г. Основната цел на тези изменения е изпълнение на препоръките на MONEYVAL и FATF, за да може България да излезе от «сивия списък» за държави със стратегически недостатъци в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма.

Процедурни особености

Преномерирането на параграфа от 19 на 20 е резултат от законодателната техника - при второ гласуване някои параграфи може да бъдат добавени, отхвърлени или обединени, което води до промяна в номерацията. Това е стандартна практика и не променя съдържанието на самия параграф.

По-широк контекст на промените

Законът въвежда редица значими изменения в българското наказателно законодателство:

• Отговорност на юридически лица при престъпления, свързани с тероризъм, пране на пари и организирана престъпност - за първи път в българското право
• Разширени мерки за отнемане на имущество, включително възможност за конфискация на активи от близки на осъдени лица
• Промени в структурата на Кодекса - създаване на нова Глава първа с членове от 114а до 114т

Дискусии в парламента

По време на дебатите се очертаха няколко позиции. Част от народните представители изразиха резерви относно добавянето на заглавия към отделни членове на Наказателния кодекс, като аргументът беше, че Кодексът е приет преди Закона за нормативните актове и в него няма заглавия. Добавянето на заглавия само към част от членовете (около 20) би създало парадокс - част от членовете със заглавия, а останалите около 500 - без такива.

Резултат от гласуването

Параграфът е приет с пълно единодушие - 161 гласа «за», без гласове «против» и без въздържали се. Това е рядкост в българския парламент и показва широк консенсус по необходимостта от приемане на тези промени. Консенсусът вероятно се дължи на външния натиск - оставането в «сивия списък» на FATF има сериозни икономически и репутационни последици за страната.

Значение за гражданите

Приемането на този закон е важна стъпка към изваждане на България от «сивия списък» на FATF, което се очаква да стане до средата на 2026 г. Това би подобрило имиджа на страната, улеснило международните финансови операции и намалило допълнителните проверки при трансгранични транзакции.