Редакционно предложение на Николета Кузманова за процедурата по поправка на фактически грешки в съдебни актове - ЗИД на НК - параграф 9

Депутатите приеха предложение на Николета Кузманова, което урежда как съдилищата да поправят очевидни технически грешки в присъди и други съдебни актове - нещо, което досега се правеше без ясни правила в Наказателно-процесуалния кодекс.

51-то НС Гласуване № 39 Средно
146 за
1 против
19 въздържали се
74 отсъстващи
166 от 240 гласували (69%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре че беше приет – ред в съдебните актове вместо хаос

Законът урежда ясна процедура за поправка на очевидни технически грешки в присъди и други съдебни актове. Досега това се правеше без изрични правила в Наказателно-процесуалния кодекс, което създаваше несигурност и възможности за злоупотреби. За гражданите това означава по-голяма правна сигурност – когато има печатна грешка в присъда, тя ще се поправя по ясен и прозрачен ред. Ясните процедури са основа на правовата държава и защитават всички от произвол.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на редакционно предложение, направено от народния представител Николета Кузманова по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с параграф 9 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

Контекст на гласуването

Предложението на Николета Кузманова е част от по-широките промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които се въвеждат с този законопроект. Конкретно става въпрос за новия чл. 33а от НПК, който урежда реда за поправка на очевидни фактически грешки в съдебните актове.

Какво предвижда новата разпоредба

Съгласно приетия текст, се създава специална процедура за коригиране на очевидни фактически грешки в съдебни актове:

  • Съдът може по своя инициатива или по молба на страните да поправи допуснатите грешки
  • Когато актът е постановен в съдебно заседание, се насрочва открито заседание с призоваване на страните
  • Неявяването на някоя от страните не е пречка за разглеждане на делото
  • В останалите случаи съдът съобщава на страните за исканата поправка и дава едноседмичен срок за отговор

Защо е необходима тази промяна

Досега в НПК не е съществувала изрична процедура за поправка на очевидни фактически грешки, което е създавало правна несигурност. Подобна разпоредба вече съществува в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Както е отбелязано в дебата, народният представител Петров е поставил въпроса за създаване на единен режим между НПК и ЗАНН, включително по отношение на назначаването на особен представител за юридически лица, които не могат да бъдат намерени и призовани. Това би ускорило досъдебните производства.

Практическо значение

Приемането на тази редакция означава, че:

  1. По-бърза корекция на грешки: Когато в присъда или друг съдебен акт има очевидна техническа грешка (например грешно изписано име, дата, цифра), тя ще може да бъде поправена по ясна процедура

  2. Защита на правата на страните: Страните ще бъдат уведомявани и ще имат възможност да представят становище преди извършване на поправката

  3. Правна сигурност: Създава се изрична законова основа за действие, което и досега се е извършвало, но без ясна процесуална регламентация

Комисията по конституционни и правни въпроси е подкрепила предложението на Кузманова, като то е включено в окончателната редакция на параграф 46 (преномериран от параграф 42).

Това гласуване е част от цялостната реформа на Наказателния кодекс, насочена към изпълнение на препоръките на MONEYVAL и привеждане на българското законодателство в съответствие с европейските стандарти в областта на борбата с тероризма и изпирането на пари.

Източници и контекст

Резюме за гласуването

ЗИД на Наказателния кодекс - Нова глава "Тероризъм"

1. Причини за промените

Законът, приет на 18 юли 2025 г. от 51-вото Народно събрание, има за цел:

  • Изпълнение на препоръките от Петия оценителен кръг на MONEYVAL (май 2022 г.)
  • Постигане на пълно съответствие с международни и европейски актове в областта на тероризма и изпирането на пари
  • Изваждане на България от "сивия списък" на FATF (Групата за финансово действие)

2. Съдържание на промените

Създава се нова глава "Тероризъм" в НК с два раздела:

Раздел I - Същински терористични престъпления (чл. 114а-114и):

  • Престъпления срещу лица с международна закрила
  • Вземане на заложници
  • Завладяване на плавателни средства
  • Застрашаване на въздухоплаването
  • Престъпления с ядрен материал
  • Чл. 114и: Престъпления с терористична цел (причиняване на телесни повреди, отвличания, унищожаване на имущество)

Раздел II - Несъщински терористични престъпления:

  • Набиране и обучение на терористи
  • Финансиране на тероризъм
  • Пътуване с терористична цел
  • Укривателство на терорист

3. Въздействие

Законът обособява всички терористични престъпления в отделна глава, синхронизирайки българското законодателство с европейските изисквания. Промените са предложени от Министерството на правосъдието и обнародвани на 29 юли 2025 г.

Забележка: Не бяха намерени публични данни за конкретни позиции на партии или обществени реакции относно параграф 9 и предложението на Николета Кузманова.


Източници: