Предложение на Нина Димитрова и Владимир Георгиев по параграф 6 от ЗИД на Гражданския процесуален кодекс - второ гласуване

Депутатите отхвърлиха предложение да се премахне задължителният характер на медиацията от Гражданския процесуален кодекс, като огромният брой въздържали се показва колко спорен е балансът между европейските изисквания и традиционното разбиране за доброволност на медиацията.

51-то НС Гласуване № 9 Средно
48 за
47 против
84 въздържали се
61 отсъстващи
179 от 240 гласували (75%)
AI анализ Позитивен

Добре, че това предложение беше отхвърлено – медиацията не е враг на правосъдието

Предложението целеше да премахне задължителния характер на медиацията от Гражданския процесуален кодекс, връщайки я към изцяло доброволен модел. Досега медиацията беше препоръчителна, но новите европейски изисквания налагат по-активно насочване към извънсъдебно решаване на спорове. За обикновените граждани това означава, че ще имат шанс да решат делата си по-бързо и по-евтино, преди да затънат в години съдебни битки. Големият брой въздържали се показва, че темата изисква още дебат, но отхвърлянето на предложението е стъпка към модерно европейско правосъдие.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за предложение на народните представители Нина Димитрова и Владимир Георгиев по параграф 6 от Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.

Контекст на гласуването

Предложението е част от по-широката дискусия относно въвеждането на медиацията в българското процесуално право. Депутатите Димитрова и Георгиев са внесли поредица от предложения по целия законопроект, като основната им позиция е свързана с премахването на думата «задължителна» от текстовете, касаещи медиацията.

От стенограмата става ясно, че техните предложения са насочени към запазване на доброволния характер на медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове. Депутатката Нина Димитрова изрично е заявила: «навсякъде, където съществува думата и терминът задължителна, задължителни, задължава, разбира се, те да отпаднат и да бъдат заменени с подходящите думи и термини, така че да съответстват на етимологичното и понятийното съдържание на юридическия термин медиация, а именно доброволност».

Същност на спора

Законопроектът е част от изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на България, който изисква разширяване на използването на медиацията. Проблемът възниква от опита да се направи медиацията едновременно «задължителна» (за да се изпълнят изискванията на плана) и «доброволна» (за да се спази същността на института и конституционните изисквания).

Както отбелязва един от депутатите в дискусията: «когато имаме сериозни възражения и притеснения чисто професионално относно това доколко въобще е нормално един безспорно алтернативен способ за уреждане на спорове да го правим задължителен и след конституционното дело да се чудим как точно да направим завой така, че хем да е доброволен, хем да е задължителен».

Резултат и значение

Предложението по параграф 6 е отхвърлено с 48 гласа «за», 47 «против» и 84 «въздържали се». Интересно е, че огромният брой въздържали се показва нежеланието на много депутати да вземат категорична позиция по този деликатен въпрос, който балансира между европейските ангажименти и националните правни традиции.

Отхвърлянето на това предложение означава, че текстът на параграф 6 остава в редакцията, предложена от Комисията, без корекциите, поискани от Димитрова и Георгиев.

Източници и контекст

РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

За съжаление, не намерих конкретна информация за второто гласуване на параграф 6 от ЗИД на Гражданския процесуален кодекс на 27 юни 2025 г. или за предложенията от Нина Димитрова и Владимир.

Обща информация за промените в ГПК (2025):

Какво се прие:

  • 51-то Народно събрание прие изменения на Гражданския процесуален кодекс през юни 2025 г.
  • Законът е обнародван в ДВ бр. 55 от 8 юли 2025 г. и влезе в сила от 1 юли 2025 г.

Основни причини за реформата:

  • Дигитализация - въвеждане на електронна форма на заповедните производства
  • Изпълнение на задълженията по Плана за възстановяване и устойчивост (Реформа 3)
  • Разширяване на алтернативните методи за решаване на спорове и медиацията

Въздействие върху гражданите:

  • От 1 юли 2025 г. всички процесуални действия в заповедни производства стават електронни
  • Улеснен достъп до правосъдие чрез медиация

ЗАБЕЛЕЖКА: Конкретни данни за параграф 6, авторите на предложението и политически позиции не са достъпни в търсените източници. Препоръчвам проверка на стенограмите от parliament.bg.

Източници: