Приемане на параграф 5 (преномериран на параграф 4) от ЗИД на Гражданския процесуален кодекс - второ гласуване

Това гласуване е за приемане на параграф 5 (който става параграф 4) от Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на второ четене.

Контекст на законопроекта

Законопроектът е изготвен като общ законопроект от Комисията по конституционни и правни въпроси, обединявайки два законопроекта - единият внесен от Атанас Зафиров и група народни представители, а другият от Министерския съвет. Основната цел на измененията е свързана с реформа на медиацията в България, част от задълженията по Плана за възстановяване и устойчивост.

Същност на промените

Законопроектът въвежда нов модел за насърчаване на медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове. След като Конституционният съд обяви задължителната медиация за противоконституционна, парламентът търси баланс между изискванията на европейските ангажименти и конституционните принципи.

Вместо задължителна медиация се въвежда задължителна информационна среща за медиация. Това означава, че страните по определени категории дела ще бъдат задължени да присъстват на среща, на която ще бъдат информирани за възможностите на медиацията, но решението дали да я използват остава изцяло доброволно.

Дебати и позиции

По време на обсъждането в пленарна зала се очертаха различни позиции:

• Част от народните представители изразиха притеснения относно разширяването на кръга от дела, по които се изисква задължителна информационна среща. Представители на «Възраждане» поставиха въпроса дали не се прекалява с категориите дела и предложиха навсякъде, където се използват думите «задължителна», «задължителни», «задължава», те да бъдат заменени с подходящи термини, съответстващи на доброволния характер на медиацията.

• Други депутати подчертаха необходимостта от компромис между изискванията на Европейската комисия и българските правни традиции, като признаха, че медиацията като институт съществува в българското право много преди Плана за възстановяване и устойчивост.

Практическо въздействие

Приемането на този параграф е част от цялостната реформа, която цели:

• Намаляване на натовареността на съдилищата с над 50 000 дела годишно, които могат да бъдат разрешени чрез медиация
• По-бързо и евтино правосъдие за гражданите
• Запазване на конституционното право на достъп до съд
• Изпълнение на ангажиментите по Реформа 3 от Плана за възстановяване и устойчивост

Гласуването премина с убедително мнозинство - 136 гласа «за», 14 «против» и 31 «въздържали се», което показва широк консенсус между парламентарните групи по този конкретен текст.