Приемане наименованието и § 1-3 от ЗИД на Гражданския процесуален кодекс - второ гласуване - медиация и информационни срещи
Парламентът даде зелена светлина на първите текстове от реформата за медиация - вече и самата информационна среща за медиация ще спира давностните срокове, което защитава гражданите, докато опитват да се споразумеят извън съда.
Този закон е добре че беше приет - гражданите вече няма да губят права, докато търсят мирно решение
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на наименованието на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс и първите три параграфа (§ 1 до § 3), които уреждат промени в режима на медиацията в гражданския процес.
Какво се променя с § 1
ПРЕДИ: Член 34, ал. 3 от ГПК предвиждаше, че срокът по давност спира да тече по време на «процедура по медиация в случаите по чл. 140а и 140б» - тоест само при определени хипотези на медиация.
СЛЕД: Новата редакция разширява обхвата: срокът спира да тече при «информационна среща за процедура по медиация и в процедура по медиация». Това означава, че дори самото участие в информационна среща (която вече става задължителна при определени дела) спира давностните срокове, защитавайки правата на страните.
Контекст на промените
Тези изменения са част от мащабна реформа, свързана с Плана за възстановяване и устойчивост на България. Основната идея е да се въведат задължителни информационни срещи за медиация при определени видове дела - развод, делба, имуществени спорове до 25 000 лв., трудови и търговски спорове.
Важно е да се отбележи, че самата медиация остава доброволна - задължителна е само информационната среща, на която страните научават какви са възможностите за извънсъдебно разрешаване на спора. Това е компромис, постигнат след конституционни дебати относно това доколко е допустимо един «алтернативен способ за уреждане на спорове» да бъде задължителен.
Дебатът в залата
От стенограмата е видно, че депутати от «Възраждане» са имали резерви относно разширяването на кръга от дела, обхванати от задължителната информационна среща. Народният представител Петър Петров изрази мнение като «практикуващ адвокат», че кръгът на видовете дела е прекалено разширен.
От друга страна, докладчикът Анна Александрова и други депутати признаха необходимостта от компромиси - както за съответствие с изискванията на Европейската комисия по Плана за възстановяване, така и за съобразяване с българските правни традиции.
Практическо значение
За гражданите това означава, че преди да продължат със съдебно дело по определени категории спорове, ще трябва лично да присъстват на информационна среща за медиация. Ако страните постигнат споразумение чрез медиация в съдебните центрове, на ищеца ще се връщат 85% от внесената държавна такса - сериозен финансов стимул за доброволно уреждане на спора.
Промяната в § 1 гарантира, че докато гражданите участват в тези процедури, давностните срокове няма да текат срещу тях - важна защита, особено при дела с кратки давностни срокове.
Източници и контекст
Ето резюме на информацията за гласуването:
Тема на гласуването
На 27 юни 2025 г., 51-вото Народно събрание прие на второ четене Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Законът е обнародван в ДВ бр. 55 от 8 юли 2025 г.
Основни промени
Задължителна медиация: Въвеждат се задължителни информационни срещи за процедура по медиация при определени граждански и търговски дела - развод, делба, имуществени спорове до 25,000 лв, трудови и търговски спорове.
Стимули за споразумение: При постигане на споразумение след медиация в съдебните центрове, на ищеца се връщат 85% от внесената такса.
Електронизация: Въвеждане на изпълнителен лист в електронна форма и водене на заповедно производство в електронна среда.
Обществени реакции
Националната мрежа за децата определи промените като "историческа стъпка напред", подчертавайки че задължителната информационна среща по медиация вече е част от българското право.
Влияние върху гражданите
Гражданите ще трябва лично да участват в информационна среща за медиация преди продължаване на съдебното производство. Това цели да намали натовареността на съдилищата и да улесни доброволното решаване на спорове. Промените са част от Плана за възстановяване и устойчивост.
Източници: