Приемане на параграф 18 с редакционна поправка и създаване на нов параграф 19 - ЗИД на ГПК - второ гласуване

Депутатите сложиха финалната точка на спорните промени в ГПК за медиацията - с техническо уточнение и нов параграф приключиха второто гласуване на законопроект, който балансира между европейските изисквания и българските правни традиции за доброволно разрешаване на спорове.

51-то НС Гласуване № 39 Средно
134 за
10 против
31 въздържали се
65 отсъстващи
175 от 240 гласували (73%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре, че беше приет - медиацията става реална алтернатива на съда

Промените в Гражданския процесуален кодекс регламентират медиацията като официален способ за разрешаване на спорове, съобразен с европейските стандарти. Досега медиацията съществуваше повече на хартия, а сега получава ясна процедурна рамка в българското право. За гражданите това означава по-бърз и евтин начин да решават конфликти, без да чакат с години по съдилищата. Всяка стъпка към разтоварване на претоварената съдебна система и насърчаване на доброволното споразумяване заслужава подкрепа.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за окончателното приемане на параграф 18 от Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, заедно с приета редакционна поправка, както и за създаването на нов параграф 19.

Какво гласуват депутатите

С това гласуване се приемат едновременно два текста:

  1. Параграф 18 - в него след думите «по чл. 20» се добавя уточнението «по Закона за медиацията». Това е редакционна поправка, предложена от народния представител Анна Александрова и вече приета с отделно гласуване непосредствено преди това (135 за, 9 против, 33 въздържали се).

  2. Нов параграф 19 - създаден в редакция на Комисията по конституционни и правни въпроси.

Контекст на измененията

Цялостният законопроект въвежда промени, свързани с медиацията като способ за извънсъдебно разрешаване на спорове. Ключов елемент на дебата е въпросът доколко медиацията трябва да бъде «задължителна» или «доброволна» - въпрос, който е предизвикал конституционно дело в миналото.

От стенограмата става ясно, че законопроектът е свързан с изпълнението на ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост на България и е резултат от компромис между различни политически сили. Депутати от опозицията (ВЪЗРАЖДАНЕ) са настоявали за премахване на задължителния елемент от медиацията, като са предлагали навсякъде термините «задължителна», «задължителни» и «задължава» да бъдат заменени с подходящи алтернативи, съответстващи на доброволния характер на медиацията.

Редакционната поправка

Добавянето на «по Закона за медиацията» след «по чл. 20» е техническо уточнение, което прави текста по-прецизен и избягва възможни неясноти относно това към кой нормативен акт се отнася препратката към чл. 20. Това е стандартна законодателна техника за подобряване на яснотата на правните текстове.

Значение на гласуването

С приемането на тези параграфи на второ гласуване, заедно с всички останали текстове от законопроекта, измененията в Гражданския процесуален кодекс са окончателно приети. Председателстващата изрично отбелязва след гласуването: «Предложенията са приети, а с това и промените в Гражданския процесуален кодекс.»

Резултатът от гласуването показва широка подкрепа от мнозинството (134 гласа «за»), с минимална опозиция (10 «против») и известен брой въздържали се (31), което отразява компромисния характер на постигнатото съгласие между парламентарните групи.

Източници и контекст

РЕЗЮМЕ

Няма налична текуща информация за конкретното гласуване

След проведено търсене в надеждни източници не успях да намеря специфична информация за второто гласуване на параграф 18 и 19 от Законопроекта за изменение и допълнение (ЗИД) на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в 51-то Народно събрание на 27 юни 2025 г.

Възможни причини:

  • Бъдеща дата: Посочената дата (27 юни 2025) все още не е настъпила - днес е 21 февруари 2026 г., но търсенето не показва ретроспективна медийна информация за това събитие
  • Ограничено медийно отразяване: Специфични параграфи от ГПК може да не са получили широко медийно отразяване
  • Липса на публична дискусия: Възможно е промените да са технически и да не са предизвикали обществен дебат

Намерени общи факти:

  • ГПК е претърпял множество изменения през 2025 г. (публикувани в ДВ на 8 юли, 1 август и 30 декември 2025)
  • 51-то Народно събрание е разглеждало различни законопроекти през 2025 г.

Препоръка: За точна информация за конкретното гласуване проверете официалния сайт на Народното събрание или стенограмите от пленарните заседания.

Източници: