Редакционна поправка на Анна Александрова за параграф 18 от ЗИД на Гражданския процесуален кодекс - второ гласуване

Това гласуване е за приемане на редакционна поправка, предложена от народния представител Анна Александрова, относно параграф 18 от Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.

Контекст на законопроекта

Законопроектът за изменение и допълнение на ГПК е общ законопроект, изготвен от Комисията по конституционни и правни въпроси, обединяващ два отделни законопроекта:

• Законопроект с вносител Атанас Зафиров и група народни представители от 12 декември 2024 г.
• Законопроект на Министерския съвет от 28 май 2025 г.

Основната тема на този законопроект е свързана с медиацията в гражданския процес и въвеждането на задължителни информационни срещи за медиация по определени видове дела. Промените са част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост и целят да насърчат алтернативните способи за разрешаване на спорове.

Същност на гласуването

Редакционните поправки в българската парламентарна практика представляват технически корекции, които не променят съществено смисъла на текста, но подобряват неговата яснота, прецизност или съответствие с останалите разпоредби на закона. Те се гласуват преди предложенията за отпадане на параграфи и преди основния текст по вносител.

От стенограмата става ясно, че в пленарната зала се е водил дебат относно процедурата за гласуване на редакционни поправки. Председателят е разяснил, че редакционната поправка е «последна по време и първа по право» - тоест тя се гласува преди евентуални предложения за отпадане на параграфа.

Дебатът около медиацията

По време на обсъждането на законопроекта се очертаха няколко позиции:

Притеснения: Някои народни представители изразиха резерви относно превръщането на медиацията - която по природа е доброволен способ за разрешаване на спорове - в задължителна процедура. Партия «Възраждане» предложи навсякъде думите «задължителна», «задължителни», «задължава» да бъдат заменени с подходящи термини, съответстващи на доброволния характер на медиацията.

Подкрепа: Други депутати подчертаха необходимостта от компромис между изискванията на Европейската комисия и българските правни традиции. Диалогичността в Правната комисия беше отбелязана като положителен елемент при изготвянето на текстовете.

Резултат и значение

Редакционната поправка на Анна Александрова беше приета с убедително мнозинство - 135 гласа «за» срещу само 9 «против» и 33 «въздържали се». Това показва широк консенсус в Народното събрание относно конкретната редакция.

Приемането на тази поправка е част от второто гласуване на законопроекта, което е последният етап преди окончателното му приемане и изпращане за обнародване в Държавен вестник.