Предложение за запазване статута на адвокати-медиатори, преминали обучение преди решението на КС - ЗИД на ГПК - §18
Депутатите отхвърлиха предложение адвокатите, които вече са преминали обучение за медиатори преди решението на Конституционния съд от 2024 г., да бъдат автоматично вписани в новите списъци към съдебните центрове, без да минават през нова процедура.
Този закон не трябваше да се отхвърля - адвокатите-медиатори заслужаваха признание за труда си
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за предложение на народните представители Цвета Рангелова и Петър Петров от «Възраждане» за изменение на §18 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Същност на предложението
Предложението касае статута на медиаторите, които са адвокати и са преминали специализирано обучение за работа в съдебни центрове по медиация преди Решение №11 от 1 юли 2024 г. на Конституционния съд (обнародвано в ДВ, бр. 57 от 5 юли 2024 г.).
Конкретно се предлага тези адвокати-медиатори:
- Да запазят придобития си статут
- Да подлежат на служебно вписване в списъка на медиаторите към съответния съдебен център след влизането в сила на закона
Контекст на проблема
През 2024 г. Конституционният съд с Решение №11 обяви за противоконституционни части от разпоредбите за «задължителна медиация». Това създаде правна несигурност за адвокатите, които вече бяха преминали през процедура по подбор и специализирано обучение съгласно Наредба №10 от 30 октомври 2023 г. на Висшия съдебен съвет.
Предложението на Рангелова и Петров цели да защити правата на тези професионалисти, които са инвестирали време и средства в обучението си, като им гарантира автоматично признаване на статута без необходимост от повторно преминаване през процедури.
Позиция на вносителите
По време на дебатите представителите на «Възраждане» изразиха принципни възражения срещу концепцията за «задължителна медиация», като настояваха терминът да бъде заменен с формулировки, съответстващи на доброволния характер на медиацията. Петър Петров, като практикуващ адвокат, изрази притеснения относно разширяването на кръга дела, за които се изисква провеждане на задължителна информационна среща.
Значение на гласуването
Отхвърлянето на това предложение означава, че адвокатите-медиатори, преминали обучение преди решението на Конституционния съд, няма да получат автоматично служебно вписване в новите списъци. Те вероятно ще трябва да преминат през нова процедура по регистрация или да изпълнят допълнителни изисквания, за да продължат да практикуват като медиатори към съдебните центрове.
Резултатът от гласуването - 35 гласа «за», 74 «против» и 66 «въздържали се» - показва, че мнозинството от народните представители не е подкрепило специалния преходен режим за тази група професионалисти.
Източници и контекст
РЕЗЮМЕ
Контекст: На 27 юни 2025 г., 51-вото Народно събрание прие на второ гласуване ЗИД на Гражданския процесуален кодекс.
Основни промени:
Медиация: Законопроектът въвежда съдебни центрове за медиация. Между първо и второ четене депутатите от "Възраждане" Цвета Рангелова и Петър Петров внесоха предложения за корекции.
Доброволност на медиацията: Предложенията им са насочени към премахване на терминология като "задължителна медиация" и "страните са длъжни", за да се гарантира напълно доброволно участие без натиск върху гражданите и бизнеса.
Адвокатско представителство: Изрично изискване за упълномощаване от адвокат, когато страна участва в медиация или информационна среща за медиация.
Влизане в сила: Част от разпоредбите влизат в сила два месеца след публикуване в Държавен вестник (бр. 55 от 8 юли 2025 г.).
Обществени опасения: Критики изразяват загриженост, че въвеждането на "задължителна медиация" противоречи на принципа за доброволност и може да създаде натиск върху гражданите.
Въздействие: Гражданите, представлявани от адвокати, ще имат по-ясни процедури за участие в медиация, като се цели намаляване на съдебната натовареност чрез алтернативни методи за решаване на спорове.
Източници: