Предложение за запазване статута на медиатори-адвокати след решение на КС - ЗИД на ГПК - § 18

Депутати предложиха медиаторите-адвокати, които вече са преминали обучение преди решение на Конституционния съд, да запазят правата си и да бъдат служебно вписани отново, но парламентът отхвърли идеята при масово въздържане.

51-то НС Гласуване № 35 Средно
34 за
43 против
96 въздържали се
67 отсъстващи
173 от 240 гласували (72%)
AI анализ Негативен

Парламентът изостави адвокатите-медиатори в правен вакуум - това е несправедливо

Предложението целеше адвокатите, които вече са преминали обучение за медиатори преди решението на Конституционния съд, да запазят правата си и да бъдат служебно вписани отново. Вместо да защити хората, които са инвестирали време и средства в квалификацията си, парламентът масово се въздържа и отхвърли идеята. Това създава правна несигурност за професионалисти, които добросъвестно са изпълнили изискванията. Когато държавата не зачита легитимните очаквания на гражданите, това подкопава доверието в институциите и принципа на правовата държава.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за предложението на народните представители Цвета Рангелова и Петър Петров за изменение на § 18 от Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.

Какво предлага това изменение

Предложението цели да уреди статута на определена група медиатори - тези, които са адвокати и са преминали успешно допълнителен подбор и специализирано обучение за медиатори към съдебен център съгласно чл. 20 и Наредба № 10 от 30 октомври 2023 г. на Висшия съдебен съвет.

Контекст на проблема

През юли 2024 г. Конституционният съд постанови Решение № 11 по конституционно дело № 11 от 2024 г. (обнародвано в ДВ, бр. 57 от 5 юли 2024 г.), което засегна режима на медиаторите към съдебните центрове. Това създаде правна несигурност за онези медиатори-адвокати, които вече са преминали през процедурата по подбор и обучение преди влизането в сила на това решение на КС.

Какво предвижда конкретно предложението

Съгласно текста на предложението:

  • Медиаторите, които са адвокати и са преминали успешно допълнителен подбор и специализирано обучение за медиатори към съдебен център преди решението на Конституционния съд, запазват статута си
  • Те подлежат на служебно вписване в списъка на медиаторите към съответния съдебен център след влизане в сила на закона

Практическо значение

Ако беше прието, това предложение щеше да гарантира правна сигурност за група практикуващи медиатори-адвокати, които вече са инвестирали време и усилия в преминаване на специализирано обучение. Без подобна преходна разпоредба тези специалисти биха се оказали в неясна правна ситуация относно валидността на своите квалификации и правото си да практикуват като медиатори към съдебните центрове.

Резултат от гласуването

Предложението е отхвърлено с 34 гласа «за», 43 «против» и 96 «въздържали се». Забележителен е високият брой въздържали се депутати (96), което показва липса на консенсус и възможно колебание относно целесъобразността на подобна преходна разпоредба в контекста на решението на Конституционния съд.

Източници и контекст

Резюме за гласуването относно ГПК

За съжаление, няма налична публична информация за конкретното гласуване от 27 юни 2025 г. (51-то Народно събрание) по параграф 16, предложение от Цвета Рангелова и Петър, което споменавате. Датата е в бъдещето спрямо настоящия момент.

Намерих обаче информация за актуални промени в ГПК, влезли в сила на 1 юли 2025 г.:

Основни промени (влезли в сила от 1 юли 2025):

1. Задължителна информационна среща по медиация

  • За спорове за развод, делби, суми до 25 000 лв., трудови и търговски спорове
  • Страните задължително получават информация за възможността за медиация

2. Финансови стимули

  • Връщане на 70-85% от държавната такса при постигане на споразумение чрез медиация
  • Санкции за неявяване на информационна среща без уважителна причина

3. Електронизация

  • Въвеждане на изпълнителен лист в електронна форма
  • Електронно заповедно производство

Цели на реформата:

  • Разтоварване на съдилищата
  • Стимулиране на доброволното разрешаване на спорове
  • По-бърз достъп до правосъдие

Забележка: Конкретните законопроекти № 51-454-01-34 и № 51-502-01-19 не са широко отразени в медиите към момента.

Източници: