Редакционно предложение на Анна Александрова за нов § 14 относно несеквестируемия доход при принудително изпълнение - ЗИД на ГПК
Депутатите гарантираха, че при запор на заплата длъжникът винаги ще запазва поне минималната работна заплата - мярка, която защитава хората с дългове от пълно обедняване при принудително изпълнение.
Този закон е добре че беше приет - длъжниците вече няма да остават без пари за хляб
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за редакционно предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов § 14 в Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който въвежда промени в чл. 446 относно защитата на доходите на длъжниците при принудително изпълнение.
Какво се променя
С приетото предложение се създава нова алинея 3 в чл. 446 от ГПК, която урежда начина на изчисляване на несеквестируемия доход - тоест частта от доходите, която не може да бъде запорирана от съдебни изпълнители.
Преди промяната
До момента в чл. 446 от ГПК съществуваха правила за определяне на несеквестируемия минимум - каква част от заплатата или пенсията не може да бъде удържана принудително. Законът предвиждаше различни дробни части (например 1/2, 1/3 и т.н.), които се запазват за длъжника в зависимост от размера на дохода и наличието на деца. Съществуваше обаче неяснота как точно се изчисляват тези дробни части и какъв е абсолютният минимум, който трябва да остане за длъжника.
След промяната
Новата алинея 3 изрично регламентира, че:
Дробните части по ал. 1, т. 1 и 2 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице, но след приспадане на сумите по ал. 2 (данъци, осигуровки и други задължителни удръжки).
Въвежда се абсолютен минимум - във всички случаи за длъжника трябва да остане сума, не по-малка от минималната работна заплата.
Досегашните алинеи 3 и 4 се преномерират съответно в 4 и 5.
Практическо значение
Тази промяна има съществено значение за социалната защита на длъжниците. Гарантирането, че при принудително изпълнение винаги остава поне минималната работна заплата (която към 2025 г. е 1077 лева), означава, че:
- Длъжниците няма да останат без средства за елементарно съществуване
- Въвежда се ясна и предвидима формула за изчисление
- Защитата е обвързана с минималната работна заплата, която се актуализира периодично
Предложението беше направено от докладчика Анна Александрова директно в пленарна зала като редакционно предложение, което означава, че не е минало през предварително обсъждане в комисия, а е формулирано на място по време на второто гласуване.
Гласуването премина с огромно мнозинство - 148 гласа «за», само 1 «против» и 9 «въздържали се», което показва широк консенсус по темата за защита на базовите доходи на длъжниците.
Източници и контекст
Резюме
Въз основа на извършеното проучване, не намерих текущи новини от посочените медийни източници (bivol.bg, capital.bg, dnevnik.bg и др.) специфично за гласуването на параграф 14 на ЗИД на ГПК от 27 юни 2025 г.
Установена информация:
Законът:
- Приет от 51-вото Народно събрание на 27 юни 2025 г.
- Обнародван в Държавен вестник бр. 55 от 8 юли 2025 г.
- Внесен от Министерски съвет и Атанас Зафиров (БСП-Обединена левица) и група народни представители
Основни промени:
- Задължителна информационна медиация - въведени са задължителни информационни срещи за медиация при определени граждански и търговски дела
- Дигитализация - електронизация на изпълнителното производство (влязла в сила от 1 юли 2025 г.)
- Разширени пълномощия - изрично изискване за упълномощаване на адвокат за участие в медиационни процедури
Заключение:
Конкретната тема на гласуването (параграф 14, предложение от Анна Александрова) не е отразена в текущи медийни публикации от приоритетните източници. Информацията идва основно от официални държавни документи.
Източници: