Предложение за промяна в защитата на длъжниците при запор на доходи - ЗИД на ГПК - §14 - предложение на Анна Александрова - прегласуване
Депутатите отхвърлиха предложение, което щеше да гарантира на длъжниците поне минимална заплата след запор на доходите им - идея, която събра много въздържали се, но не и достатъчно подкрепа.
Парламентът отказа да защити най-уязвимите длъжници - срамно решение
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за прегласуване на предложението на народния представител Анна Александрова за създаване на нов §14 в Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който засяга чл. 446 от ГПК - разпоредбата, регулираща несеквестируемия доход при принудително изпълнение.
Какво предлага промяната
Предложението цели да създаде нова алинея 3 в чл. 446 от ГПК, която да уточни начина на изчисляване на удръжките при запор върху доходите на длъжници:
Преди (сегашно положение): Чл. 446 от ГПК определя каква част от дохода на длъжника може да бъде удържана при принудително изпълнение. Съществуват дробни части (например 1/3, 1/4 и т.н.), които варират в зависимост от размера на дохода и семейното положение на длъжника. Въпреки това, в практиката възникват спорове относно точния начин на изчисляване на тези удръжки.
След (при приемане на предложението): Новата ал. 3 щеше да уточни, че дробните части по ал. 1, т. 1 и 2 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице, но едва след приспадане на сумите по ал. 2 (данъци, осигуровки и други задължителни удръжки). Ключовият елемент е гаранцията, че «във всички случаи за лицето трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата».
Практическо значение
Това предложение има за цел да защити длъжниците с ниски доходи, като гарантира, че независимо от размера на дълга и изчислените удръжки, на длъжника винаги ще остава поне минималната работна заплата. Това е социална гаранция, която предотвратява изпадането на хора в крайна бедност заради дългове.
Позиция на Комисията
Комисията по конституционни и правни въпроси не подкрепя предложението на Анна Александрова. Въпреки това, депутатът от «Възраждане» Петър Петров поиска прегласуване.
Резултат от прегласуването
При прегласуването предложението отново не е прието. Прави впечатление големият брой въздържали се (111 души) спрямо гласувалите «за» (47) и «против» (19). Това показва, че мнозинството от депутатите не са склонни нито да подкрепят, нито категорично да отхвърлят идеята за допълнителна защита на длъжниците чрез гарантиране на минимална работна заплата след удръжките.
Източници и контекст
Перфектно! Имам достатъчно информация. Ето кратък обобщен отговор:
Резултати от търсенето
Дата на гласуване: 27 юни 2025 г., 51-во Народно събрание
1. Причини за законодателните промени
Промените в Гражданския процесуален кодекс са част от Националния план за възстановяване и устойчивост (Реформа 3). Основната цел е разтоварване на съдилищата и въвеждане на задължителна информационна среща по медиация за 12 вида граждански и търговски дела, включително семейноправни спорове. Законът влиза в сила от 1 юли 2025 г.
2. Основни разпоредби
- Задължителна информационна среща с медиатор (разходите се поемат от съда)
- Връщане на 75% от държавната такса при постигане на споразумение
- Изключения при доказани случаи на насилие или риск за детето
3. Обществени реакции
Националната мрежа за децата определя промяната като "историческа стъпка напред". Министърът на правосъдието подчертава, че мярката ще даде на гражданите възможност за бързо и икономично разрешаване на спорове.
4. Влияние върху гражданите
Гражданите ще могат да решават спорове по-бързо и евтино чрез медиация. При успешно споразумение получават обратно 75% от таксата. Медиацията остава доброволна - задължителна е само информационната среща.
Източници: