Нов § 14 за защита на длъжници при запор на доходи - ЗИД на ГПК - предложение на Анна Александрова

Депутатите гласуваха дали хората с дългове да имат гарантиран минимум от една минимална заплата, която съдебните изпълнители не могат да пипат - предложение, което цели да защити най-уязвимите длъжници от пълно обезпаряване.

51-то НС Гласуване № 26 Средно
105 за
20 против
53 въздържали се
62 отсъстващи
178 от 240 гласували (74%)
AI анализ Позитивен

Този закон трябва да бъде приет - никой не заслужава да остане без пари за хляб заради дългове

Предложението гарантира, че при запор на доходи длъжниците ще запазват поне една минимална работна заплата. Досега съдебните изпълнители можеха да оставят хората буквално без средства за оцеляване. Това е въпрос на човешко достойнство - дори човек с дългове има право на храна и покрив. Една демократична държава не бива да превръща гражданите си в бездомници заради финансови проблеми.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов § 14, който изменя чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс относно несеквестируемия доход при принудително изпълнение.

Какво предлага новият текст

Предложението създава нова алинея 3 в чл. 446 от ГПК, която урежда начина на изчисляване на частта от дохода, която може да бъде запорирана при принудително изпълнение срещу длъжник.

Съгласно предложения текст:

  • Дробните части по ал. 1, т. 1 и 2 (това са частите от дохода, които могат да бъдат удържани) се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице
  • Изчислението се прави СЛЕД приспадане на сумите по ал. 2 (данъци, осигуровки и други задължителни удръжки)
  • Въвежда се изрична гаранция: във всички случаи за длъжника трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата

Защо е важна тази промяна

Член 446 от ГПК определя т.нар. «несеквестируем доход» - това е частта от заплатата или пенсията на длъжника, която съдебният изпълнител не може да запорира. Целта е да се гарантира, че дори при наличие на дългове, човек ще има минимални средства за преживяване.

Преди това изменение съществуваше неяснота относно начина на изчисляване - дали удръжките се правят върху брутния доход, или върху нетния (след данъци и осигуровки). Новият текст изрично уточнява, че изчислението е върху пълния доход, но СЛЕД приспадане на задължителните удръжки.

Най-съществената част от предложението е въвеждането на абсолютен минимум - минималната работна заплата. Това означава, че независимо от размера на дълга и доходите на длъжника, той винаги ще разполага поне с минималната работна заплата за покриване на основните си нужди.

Контекст на гласуването

Това предложение е част от второто гласуване на ЗИД на ГПК, който включва и промени свързани с медиацията. Комисията по конституционни и правни въпроси не е подкрепила предложението на Александрова.

Резултатът от гласуването - 105 гласа «за», 20 «против» и 53 «въздържал се» - показва, че въпреки липсата на подкрепа от Комисията, в пленарната зала предложението е получило значителна подкрепа, макар да не е ясно дали е достигнало необходимото мнозинство за приемане.

Източници и контекст

Резюме

Налична информация:

Потвърдена е информация за Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 51-вото Народно събрание на 27 юни 2025 г. Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 55 от 8 юли 2025 г. с Указ № 109 от 4 юли 2025 г.

Анна Александрова е народен представител от ГЕРБ, юрист по образование, участвала в множество народни събрания (от 39-то до 51-во). Тя е била председател на Комисията по правни въпроси и е активен законодател в областта на правните реформи.

Липсваща конкретна информация:

За съжаление, не намерих специфична информация за:

  • Конкретното съдържание на параграф 14 и предложението на Александрова
  • Причини за конкретните промени в този параграф
  • Позиции на политически партии по отношение на това предложение
  • Обществени реакции
  • Конкретни последици за гражданите

Общата информация показва, че промените в ГПК са процесуална реформа, като едно от измененията се отнася до служебен контрол на сроковете по чл. 415, ал. 5, но няма детайли именно за параграф 14.

Заключение: Конкретното гласуване от 27 юни 2025 г. по параграф 14 не е широко отразено в медиите с анализи или обществени дискусии.


Източници: