Нов § 14 за защита на длъжници при запор на доходи - ЗИД на ГПК - предложение на Анна Александрова
Депутатите гласуваха дали хората с дългове да имат гарантиран минимум от една минимална заплата, която съдебните изпълнители не могат да пипат - предложение, което цели да защити най-уязвимите длъжници от пълно обезпаряване.
Този закон трябва да бъде приет - никой не заслужава да остане без пари за хляб заради дългове
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за предложение на народния представител Анна Александрова за създаване на нов § 14, който изменя чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс относно несеквестируемия доход при принудително изпълнение.
Какво предлага новият текст
Предложението създава нова алинея 3 в чл. 446 от ГПК, която урежда начина на изчисляване на частта от дохода, която може да бъде запорирана при принудително изпълнение срещу длъжник.
Съгласно предложения текст:
- Дробните части по ал. 1, т. 1 и 2 (това са частите от дохода, които могат да бъдат удържани) се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице
- Изчислението се прави СЛЕД приспадане на сумите по ал. 2 (данъци, осигуровки и други задължителни удръжки)
- Въвежда се изрична гаранция: във всички случаи за длъжника трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата
Защо е важна тази промяна
Член 446 от ГПК определя т.нар. «несеквестируем доход» - това е частта от заплатата или пенсията на длъжника, която съдебният изпълнител не може да запорира. Целта е да се гарантира, че дори при наличие на дългове, човек ще има минимални средства за преживяване.
Преди това изменение съществуваше неяснота относно начина на изчисляване - дали удръжките се правят върху брутния доход, или върху нетния (след данъци и осигуровки). Новият текст изрично уточнява, че изчислението е върху пълния доход, но СЛЕД приспадане на задължителните удръжки.
Най-съществената част от предложението е въвеждането на абсолютен минимум - минималната работна заплата. Това означава, че независимо от размера на дълга и доходите на длъжника, той винаги ще разполага поне с минималната работна заплата за покриване на основните си нужди.
Контекст на гласуването
Това предложение е част от второто гласуване на ЗИД на ГПК, който включва и промени свързани с медиацията. Комисията по конституционни и правни въпроси не е подкрепила предложението на Александрова.
Резултатът от гласуването - 105 гласа «за», 20 «против» и 53 «въздържал се» - показва, че въпреки липсата на подкрепа от Комисията, в пленарната зала предложението е получило значителна подкрепа, макар да не е ясно дали е достигнало необходимото мнозинство за приемане.
Източници и контекст
Резюме
Налична информация:
Потвърдена е информация за Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 51-вото Народно събрание на 27 юни 2025 г. Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 55 от 8 юли 2025 г. с Указ № 109 от 4 юли 2025 г.
Анна Александрова е народен представител от ГЕРБ, юрист по образование, участвала в множество народни събрания (от 39-то до 51-во). Тя е била председател на Комисията по правни въпроси и е активен законодател в областта на правните реформи.
Липсваща конкретна информация:
За съжаление, не намерих специфична информация за:
- Конкретното съдържание на параграф 14 и предложението на Александрова
- Причини за конкретните промени в този параграф
- Позиции на политически партии по отношение на това предложение
- Обществени реакции
- Конкретни последици за гражданите
Общата информация показва, че промените в ГПК са процесуална реформа, като едно от измененията се отнася до служебен контрол на сроковете по чл. 415, ал. 5, но няма детайли именно за параграф 14.
Заключение: Конкретното гласуване от 27 юни 2025 г. по параграф 14 не е широко отразено в медиите с анализи или обществени дискусии.
Източници: