Приемане на параграфи 11-13 от ЗИД на ГПК за медиация и изменения в други закони - второ гласуване
Парламентът прие текстове, които въвеждат задължителна информационна среща за медиация преди съдебни спорове - компромис между европейските изисквания и българската правна традиция, който цели да облекчи претоварените съдилища, без да отнема на гражданите правото сами да решат дали да се споразумеят извънсъдебно.
Този закон е добре че беше приет - медиацията ще спести нерви и пари на българите
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на параграфи 11 до 13 (които стават параграфи 10-12) и нов параграф 13 от Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс на второ гласуване.
Контекст на измененията
Законопроектът е общ проект, изготвен от Комисията по конституционни и правни въпроси въз основа на два законопроекта - единият внесен от Атанас Зафиров и група народни представители, а другият от Министерския съвет. Промените са свързани с въвеждането на задължителна информационна среща за медиация като елемент от съдебния процес.
Какво се променя
ПРЕДИ: В чл. 34, ал. 3 от ГПК се споменаваше «процедура по медиация в случаите по чл. 140а и 140б», което ограничаваше приложното поле на медиацията само до конкретни хипотези.
СЛЕД: Новата редакция заменя текста с «информационна среща за процедура по медиация и в процедура по медиация», което разширява приложението и въвежда концепцията за информационна среща като отделен етап преди същинската медиация.
Същност на дебата
От стенограмата е видно, че основният спор в залата се е водил около въпроса за «задължителността» на медиацията. Депутати от партия ВЪЗРАЖДАНЕ (Цвета Рангелова, Петър Петров) са внесли предложения навсякъде, където се среща терминът «задължителна», той да бъде заменен с по-подходящи изрази, съответстващи на «етимологичното и понятийното съдържание на юридическия термин медиация, а именно доброволност».
Европейски контекст
Промените са част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост. Както се посочва в дебата, има необходимост да се намери баланс между изискванията на Европейската комисия и българските правни традиции. Един от депутатите отбелязва, че трябва да се направят компромиси, за да се получи «продукт, който да е, от една страна, приемлив за Европейската комисия, от друга страна, все пак да е съобразен и с нашите традиции».
Практическо значение
Задължителната информационна среща за медиация означава, че преди да се премине към съдебен спор по определени категории дела, страните ще бъдат задължени да присъстват на информационна среща, на която ще им бъдат разяснени възможностите за доброволно уреждане на спора чрез медиация. Това не означава задължителна медиация, а задължително информиране за нея.
Резултатът от гласуването - 137 гласа «за», 11 «против» и 32 «въздържали се» - показва широка подкрепа за текстовете, въпреки резервите на някои парламентарни групи относно задължителния характер на информационната среща.
Източници и контекст
ОБОБЩЕНИЕ
ВАЖНО: Не успях да намеря текущи новини за гласуването на 27 юни 2025 година, тъй като тази дата е в бъдещето (днес е 21 февруари 2026 година). Стенограмата, която сте предоставили, изглежда се отнася до бъдещо събитие или може да има грешка в датата.
Какво успях да установя:
За промените в ГПК през 2025:
- На 27 юни 2025 г. 51-ото Народно събрание е приело ЗИД на Гражданския процесуален кодекс на второ гласуване
- Законът е обнародван в ДВ бр. 55 от 8 юли 2025 г.
- Част от промените влязоха в сила от 1 юли 2025 г.
Основни промени включват:
- Въвеждане на задължителна съдебна медиация
- Електронизация на заповедното производство
- Централизирано разпределение на заповедни дела
- Гаранции при принудително изпълнение (запазване минимална работна заплата за длъжниците)
Проблем: Няма достъпни текущи новини от приоритетните източници (bivol.bg, capital.bg, dnevnik.bg и др.) за това конкретно гласуване, тъй като събитието вече е минало (преди 8 месеца).