Приемане на параграф 9 (ставащ параграф 8) от ЗИД на Гражданския процесуален кодекс - второ гласуване
Депутатите подкрепиха поредна част от промените в ГПК, които ще накарат страните по определени дела да се запознаят с медиацията - идеята е споровете да се решават по-бързо и евтино извън съда, макар да остава спорно доколко «доброволната» медиация може да бъде «задължителна».
Добра стъпка, но «задължителна доброволност» звучи като оксиморон
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на параграф 9, който след преномериране става параграф 8, от Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на второ четене.
Контекст на законопроекта
Законопроектът е общ проект, изготвен от Комисията по конституционни и правни въпроси, който обединява два законопроекта, приети на първо гласуване на 18 юни 2025 г. - единият с вносител Атанас Зафиров и група народни представители, а другият от Министерския съвет.
Основни акценти на дебата
От стенограмата става ясно, че промените в ГПК са свързани с въвеждането на медиация като способ за разрешаване на спорове. Ключов момент в дебата е въпросът за задължителността на медиацията - част от народните представители настояват терминът «задължителна» да бъде премахнат навсякъде в текста, тъй като медиацията по същество е доброволен способ за уреждане на спорове.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев изтъква необходимостта от компромис между изискванията на Европейската комисия (във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост) и българските правни традиции. Той посочва трудността да се направи медиацията едновременно «доброволна» и «задължителна», за да се отговори на конституционните изисквания.
Информационни срещи по медиация
От дебата става видно, че законопроектът предвижда задължителни информационни срещи по медиация за определени видове дела. Народният представител Петър Петров от ВЪЗРАЖДАНЕ изразява несъгласие с разширяването на кръга от дела, за които се изисква такава среща, като счита, че обхватът е прекалено голям.
Връзка с Плана за възстановяване и устойчивост
Законопроектът е част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, което означава, че приемането му е условие за получаване на европейско финансиране. Това създава натиск за бързо приемане, но същевременно някои народни представители настояват за по-внимателен подход, който да съхрани същността на медиацията като доброволен процес.
Практически ефект
Промените целят да насърчат използването на медиация като алтернатива на съдебните спорове. Това може да доведе до по-бързо разрешаване на граждански дела, намаляване на натоварването на съдилищата и по-евтин достъп до правосъдие за гражданите. Същевременно въвеждането на задължителни информационни срещи означава, че страните по определени дела ще бъдат задължени да се запознаят с възможностите за медиация, преди делото да продължи по съдебен път.
Гласуването преминава с убедително мнозинство - 137 гласа «за», 10 «против» и 31 «въздържал се», което показва широка подкрепа за конкретния параграф въпреки дебатите по концепцията за задължителност на медиацията.
Източници и контекст
РЕЗЮМЕ: Промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ: Не намерих информация за гласуване на 27 юни 2025 в 51-то Народно събрание. Най-вероятно има грешка в датата - 27 юни 2025 г. все още не е настъпила (днес е 21 февруари 2026). Възможно е да става въпрос за гласуване от 27 юни 2024 или друга дата.
Основни промени в ГПК (влезли в сила от 1 юли 2025):
1. Дигитализация на производствата:
- Изпълнителните листове се издават в електронна форма
- Заповедното производство се води електронно
- Всички процесуални действия в заповедното производство стават задължително електронни
2. Засилена защита на длъжниците:
- Нови гаранции при принудително изпълнение
- По-добра защита на правата на длъжниците
3. Процесуални улеснения:
- Съдът отлага делото, ако адвокатът не може да се яви поради непреодолима пречка
- Премахва се изискването едновременно и страната, и адвокатът да са възпрепятствани
4. Насърчаване на медиацията:
- Стимулиране на съдебната медиация като алтернатива на съдебния процес
Как засяга гражданите:
- По-бързо и удобно водене на съдебни дела
- Намаляване на необходимостта от физическо присъствие в съда
- По-добра защита при изпълнителни производства