Предложение за премахване на задължителния характер на медиацията - ЗИД на ГПК - параграф 9

Депутати от ВЪЗРАЖДАНЕ опитаха да премахнат думата «задължителна» от информационните срещи за медиация, защото смятат, че медиацията по природа трябва да е доброволна, но предложението им беше отхвърлено при масово въздържане на колегите им.

51-то НС Гласуване № 19 Средно
36 за
33 против
108 въздържали се
63 отсъстващи
177 от 240 гласували (74%)
AI анализ Позитивен

Добре, че отхвърлиха този опит да се саботира медиацията в съдебната система

Предложението целеше премахване на задължителния характер на информационните срещи за медиация, които помагат на гражданите да разберат алтернативите на дългите съдебни дела. Без тези срещи хората щяха да остават неинформирани за възможността да решат споровете си по-бързо и евтино. ВЪЗРАЖДАНЕ отново демонстрира популизъм, маскиран като защита на «доброволността», докато всъщност би лишил гражданите от достъп до важна информация. Парламентът правилно защити една работеща реформа, която облекчава съдилищата и спестява време и пари на обикновените хора.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за предложение на народните представители Цвета Рангелова и Петър Петров за редакционни промени в параграф 9 (който става параграф 8) от Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.

Какво предлага промяната

Предложението цели да премахне задължителния характер на информационната среща за медиация. Конкретно се предлага:

  • В член 140в, ал. 1 думата «задължителна» да се заличи
  • В член 140в, ал. 2 думите «са длъжни» да се заличат

Преди и след

ПРЕДИ (текст на вносителя): Информационната среща за медиация е «задължителна», а страните «са длъжни» да участват в нея при определени категории дела.

СЛЕД (ако предложението беше прието): Информационната среща за медиация щеше да бъде доброволна, като страните нямаше да имат задължение да участват.

Контекст и аргументи

Законопроектът е част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост и цели да насърчи използването на медиация като алтернативен способ за разрешаване на спорове. Медиацията би трябвало да облекчи натовареността на съдилищата и да предложи по-бързо и евтино решение за гражданите.

Вносителите на предложението от ВЪЗРАЖДАНЕ изразяват принципно възражение срещу задължителния характер на медиацията. Те аргументират, че медиацията по своята правна същност е доброволен процес и превръщането й в задължителна противоречи на самата идея за този институт. Депутатът Цвета Рангелова посочва, че след конституционно дело има неяснота как може да се съчетае доброволността с задължителността.

От друга страна, поддръжниците на текста на вносителя изтъкват, че става въпрос за задължителна информационна среща, а не за задължителна медиация като такава - тоест страните са длъжни единствено да се информират за възможностите на медиацията, но не и да я използват.

Процедурен момент

Комисията по конституционни и правни въпроси не подкрепя предложението на Рангелова и Петров. В пленарната зала възникна процедурен дебат относно реда на гласуване - дали първо да се гласува редакционната поправка или предложението за отпадане на параграфа.

Резултат от гласуването

Предложението е отхвърлено с 36 гласа «за», 33 гласа «против» и 108 въздържали се. Високият брой въздържали се показва, че мнозинството от депутатите предпочитат да запазят текста на Комисията, който предвижда задължителна информационна среща, вместо да премахнат задължителния й характер.

Източници и контекст

ОТГОВОР

Не успях да намеря конкретна информация за посоченото гласуване от 27 юни 2025 г. за параграф 9 (става параграф 8) на ЗИД на Гражданския процесуален кодекс с предложение от Цвета Р. в 51-то Народно събрание.

Защо информацията липсва:

  1. Несъответствие в датите: Търсенето показа, че ЗИД на Гражданския процесуален кодекс беше приет от 50-то Народно събрание на 31 юли 2024 г., а не от 51-то НС.

  2. Бъдеща дата: Посочената дата (27 юни 2025) е в миналото според контекста, но 51-то Народно събрание работи през 2025-2026 г. Възможно е да има объркване в датите или стенограмата да е от друга сесия.

  3. Липса на медийно отразяване: Не открих новинарски материали в приоритетните източници (bivol.bg, capital.bg, dnevnik.bg, mediapool.bg и др.) за това конкретно гласуване.

Какво показват източниците:

51-то Народно събрание е работило активно през 2025 г. върху различни законодателни промени (Наказателен кодекс, Закон за енергетиката), но конкретно за параграф 9 на ГПК няма публична информация.

Препоръка: За точна информация проверете официалния сайт на Народното събрание (parliament.bg) или Държавен вестник за стенограмите от конкретната дата.

Източници: