Предложение на Рангелова и Петров за запазване статута на адвокати-медиатори, обучени преди решението на КС - ЗИД на ГПК - § 9
Депутатите отхвърлиха предложението на «Възраждане» адвокатите, които вече са се обучили за медиатори към съдебните центрове преди Конституционният съд да отмени старите правила, автоматично да запазят статута си - вместо това техният статут ще се урежда по друг ред.
Добре, че отхвърлиха този опит на «Възраждане» да заобиколи Конституционния съд
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за предложение на народните представители Цвета Рангелова и Петър Петров от партия «Възраждане» за изменение на § 18 (преномериран като § 9 в хода на обсъжданията) от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Какво предлагат Рангелова и Петров?
Предложението цели да защити определена група медиатори - адвокати, които са преминали специализирано обучение и подбор за медиатори към съдебните центрове по медиация преди Решение № 11 от 1 юли 2024 г. на Конституционния съд (обнародвано в ДВ, бр. 57 от 5 юли 2024 г.).
Конкретно се предлага тези медиатори да:
- Запазят придобития си статут на медиатори към съдебни центрове
- Подлежат на служебно вписване в списъка на медиаторите към съответния съдебен център след влизане в сила на новия закон
Контекст - защо е важно решението на Конституционния съд?
През юли 2024 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни част от разпоредбите за задължителна медиация, приети през 2023 г. Това създаде правна несигурност за медиаторите, които вече бяха преминали обучение и подбор по отменената Наредба № 10 от 30 октомври 2023 г. на Висшия съдебен съвет.
Предложението на Рангелова и Петров се опитва да реши този проблем, като гарантира, че инвестираното време и усилия от адвокатите-медиатори няма да бъдат обезсмислени. Те вече са преминали допълнителен подбор и специализирано обучение, което е струвало време и ресурси.
Позицията на «Възраждане»
От стенограмата се вижда, че партия «Възраждане» има системни възражения срещу законопроекта като цяло. Петър Петров изразява притеснение, че «прекалено много се увеличава кръгът на видовете дела» с задължителна информационна среща. Цвета Рангелова критикува опитите да се направи медиацията едновременно «доброволна» и «задължителна», за да се съобрази с изискванията на Европейската комисия по Плана за възстановяване и устойчивост.
Резултат от гласуването
Предложението е отхвърлено с 40 гласа «за», 58 «против» и 77 «въздържали се». Големият брой въздържали се (77 депутати) показва, че много народни представители не са искали да подкрепят предложение на «Възраждане», но същевременно не са били убедени да гласуват категорично против него.
Какво означава отхвърлянето?
С отхвърлянето на това предложение, съдбата на адвокатите-медиатори, обучени преди решението на КС, остава да бъде уредена по друг начин - вероятно чрез текста, подкрепен от Комисията по конституционни и правни въпроси, или чрез последващи нормативни актове на Висшия съдебен съвет.
Източници и контекст
Резюме за гласуването на 27 юни 2025 г.
На 27 юни 2025 г., 51-вото Народно събрание на България прие на второ гласуване промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързани с въвеждане на задължителни информационни срещи по медиация.
Основни промени:
1. Задължителна информационна среща
- Въведена е задължителна информационна среща за медиация по 11 групи граждански и търговски дела (включително семейни спорове - родителски права, местоживеене на деца, лични отношения с деца)
- Обхваща дела пред районни, окръжни и апелативни съдилища
2. Финансови стимули
- При одобрено от съда споразумение чрез медиация се връщат 85% от платената държавна такса
- Този стимул важи и на апелативна инстанция
3. Влизане в сила
- Законът е обнародван в ДВ бр. 55 от 8 юли 2025 г.
- Влязъл в сила незабавно - 3 дни след публикуване
Обществени реакции:
Положителни: Описано като "историческа стъпка напред" за алтернативното решаване на спорове и разтоварване на съдилищата.
Критики: Изразени са сериозни опасения относно нарушаване на принципа на доброволност в медиацията - основополагащ принцип за този метод. Експерти предупреждават за риск от формализиране на процеса вместо реално съдействие.
Допълнителни промени:
- Електронни форми на съдебни действия
- Засилена защита на длъжниците
Източници: