Закон за несъстоятелност на физическите лица – член 17 (преномериран на член 16) – второ гласуване
Депутатите приеха с убедително мнозинство поредна разпоредба от историческия Закон за личния фалит, който за първи път ще позволи на свръхзадлъжнели българи да получат втори шанс и да се освободят от непосилните си дългове след период на добросъвестност.
Този закон е добре че беше приет - България най-накрая дава втори шанс на затънали в дългове хора
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемането на член 17 (който става член 16) от Закона за несъстоятелност на физическите лица, известен още като Закон за личния фалит.
Контекст на закона
Законът за несъстоятелност на физическите лица е изцяло нов нормативен акт за България, който въвежда възможност за т.нар. «личен фалит». Това означава, че за първи път в българското законодателство се създава механизъм, чрез който физически лица (обикновени граждани, а не фирми) могат да получат облекчение от непосилни дългове.
Какво представлява член 16 (бивш член 17)
Конкретният член, който се гласува, е част от основната рамка на закона. Членовете в този раздел регламентират процедурите и условията, при които едно физическо лице може да се възползва от института на личната несъстоятелност.
Защо има преномериране
Преномерирането от член 17 на член 16 се дължи на отпадането или обединяването на предходни разпоредби по време на второто гласуване. Това е стандартна техническа процедура при приемането на закони, когато някои текстове не получат подкрепа или бъдат обединени с други.
По-широк контекст на закона
Законът като цяло предвижда:
- Праг за достъп: Задължения над 10 минимални работни заплати (около 10 770 лв.) при неплащане повече от 12 месеца
- Срок за опрощаване: До 3 години при доказана добросъвестност на длъжника
- Еднократност: Процедурата може да се използва само веднъж в живота
Политическа подкрепа
Гласуването показва широка подкрепа за този член – 136 гласа «за» срещу 45 «против» и нито един въздържал се. Това отразява консенсуса между основните политически сили относно необходимостта от такъв закон, който е и условие за получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.
Значение за гражданите
Приемането на тази разпоредба е част от изграждането на цялостната правна рамка, която ще позволи на над 900 000 българи, намиращи се в «черните списъци» на банки и колекторски фирми, да получат шанс за финансов рестарт. Законът ще влезе в сила 9 месеца след обнародването му, което означава реално прилагане най-рано през пролетта на 2026 г.
Източници и контекст
ОБОБЩЕНИЕ: Закон за несъстоятелност на физическите лица (Личен фалит)
ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ:
Народното събрание прие окончателно Закона за личния фалит на 19 юни 2025 г. след продължило близо 9 часа гласуване. Законът е условие за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
1. ПРИЧИНИ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ПРОМЯНА:
- Изискване от ЕС в рамките на ПВУ
- Необходимост от механизъм за облекчение на презадлъжнелите български граждани
- Над 900 000 българи са в черните списъци на банки и колекторски фирми
2. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ:
- Праг: Задължения над 10 минимални заплати (10 770 лв.) при неплащане повече от 12 месеца
- Срок за опрощаване: До 3 години при добросъвестност
- Условие: Може да се ползва само веднъж в живота
- Прилагане: След 9 месеца - най-рано пролет 2026 г.
3. ПОЗИЦИИ НА ПАРТИИ:
"Възраждане" - критична позиция:
- Цвета Рангелова: "Законът жертва социалната си мисия в полза на банките, натоварва длъжниците с непосилни разходи"
- Високият праг от 10 МЗ изключва хора с по-малки дългове
4. ОБЩЕСТВЕНИ РЕАКЦИИ И КРИТИКИ:
Финансов сектор:
- Асоциацията за управление на вземанията предупреждава за по-висок кредитен риск и по-високи лихви
Експертни опасения:
- Възможно блокиране на съдилищата с молби и дела
- Capital.bg описва закона като "който всички чакат, но никой не харесва"
- Реалните проблеми при прилагането ще станат ясни след 2 години
5. ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ГРАЖДАНИТЕ:
- Позитивно: Шанс за финансов рестарт при добросъвестна неплатежоспособност
- Негативно: Високи разходи за процедурата, риск от по-скъпи кредити в бъдеще
Източници: