Закон за несъстоятелност на физическите лица – второ гласуване – Раздел II: Процедура по плана за погасяване и събрание на кредиторите
Депутатите приеха процедурата, по която задлъжнелите българи ще могат да представят план за изплащане на дълговете си пред кредиторите – ключова стъпка към премахването на фигурата на «вечния длъжник» в България.
Този закон е добре че беше приет, защото дава втори шанс на изпадналите в дългова спирала българи
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на Раздел II от Закона за несъстоятелност на физическите лица, който урежда процедурата по допускане на плана за погасяване на задълженията и свикването на събрание на кредиторите.
Какво се приема
С този раздел се въвеждат правилата за:
Проверка на плана за погасяване:
- Съдът проверява дали предложеният план отговаря на изискванията по членове 53, 54 и 55 от закона
- Ако планът е нередовен, съдът дава 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите
- Съобщенията до предложителя се извършват чрез обявяване в Регистъра по несъстоятелност
Обжалване:
- Определението за недопускане на плана може да се обжалва от предложителя в 14-дневен срок
- Срокът тече от обявяването в Регистъра по несъстоятелност
- Препис от частната жалба не се връчва на другата страна
Свикване на събрание на кредиторите (чл. 57):
- Съдът изпраща съобщение за допускане на плана и покана за събранието на кредиторите
- Съобщението се обявява в Регистъра по несъстоятелност
- Длъжникът, синдикът и кредиторите се смятат за призовани за събранието с обявяването на съобщението
Защо това е важно
България беше последната страна в ЕС без закон за личен фалит, а около 500 000 българи имат просрочени задължения. С този раздел се създава практическа процедура, която позволява на «добросъвестните длъжници» да представят план за погасяване на задълженията си пред кредиторите.
Отхвърлени предложения
Комисията не подкрепи и предложи да бъдат отхвърлени членове 59а, 59б, 59в и 59г, както и Вариант 2 за наименованието на Глава четвърта. Това означава, че се приема по-опростена процедура от първоначално предложените варианти.
Контекст на гласуването
Това е част от второто гласуване на закона, който влиза в сила 9 месеца след обнародването му, за да се създаде необходимият Регистър за несъстоятелност. Законът позволява изчистване на дълговете за 3 години при изплащане на минимум една трета от задълженията, но се прилага само веднъж в живота на длъжника.
Източници и контекст
РЕЗЮМЕ: Закон за несъстоятелност на физическите лица (Личен фалит)
Дата на приемане: 19 юни 2025 г. (второ четене), влиза в сила юли 2025 г.
Основни разпоредби:
Кой може да обяви фалит:
- Физически лица с дългове над 10 минимални заплати (~10 770 лв.)
- Неплатежоспособни повече от 12 месеца
- Само "добросъвестни длъжници" (без умишлено ощетяване на кредитори, без задължения към държавата)
- Възможно само веднъж в живота
Последици:
- Длъжникът не може да се разпорежда с имущество без съгласие на синдик
- Разрешени са разходи за основни нужди (храна, лекарства, комунални)
- Задълженията се изчистват за 3 години при изплащане на минимум 1/3 от дълговете
- Законът ще започне да се прилага 9 месеца след влизане в сила (след създаване на Регистър за несъстоятелност)
Политически позиции:
Управляващи и опозиция: Принципна подкрепа за въвеждането на закона
"Възраждане": Внесе алтернативен проект (ноември 2024) с по-ниски прагове - 3 минимални заплати и 6 месеца неплащане, плюс защита на семейните издръжки. Отхвърлен.
Обществени реакции:
Критики: Законът не решава проблемите на ~500 000 българи с просрочени задължения. Високият праг (10 минимални заплати) и строгите условия го правят недостъпен за най-уязвимите. България беше единствената страна в ЕС без такъв закон.
Значение: Първа стъпка към премахване на фигурата на "вечния длъжник", но с ограничена приложимост.
Източници: