Предложение за ускорена процедура при обжалване на плана за погасяване - Закон за несъстоятелност на физическите лица - чл. 58, ал. 3
Депутатите отхвърлиха предложение частните жалби по плановете за погасяване при личен фалит да се разглеждат за 14 дни и решението да е окончателно - прецениха, че толкова бърза процедура може да навреди на правата на страните.
Добре, че отхвърлиха това предложение - бързината не бива да е за сметка на справедливостта
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за предложение на народния представител Петър Петров за създаване на две нови изречения в чл. 58, ал. 3 от Закона за несъстоятелност на физическите лица.
Какво предлага промяната
Предложението цели въвеждане на ускорена процедура при обжалване на решенията, свързани с плана за погасяване на задълженията. Конкретно се предлага:
- Въззивният съд да разглежда частната жалба в 14-дневен срок от нейното постъпване
- Разглеждането да става в закрито заседание (без присъствие на страните)
- Съдът да се произнася с определение в деня на разглеждането
- Това определение да бъде окончателно (без възможност за по-нататъшно обжалване)
Защо е важно
Законът за несъстоятелност на физическите лица е изцяло нов за България, затова няма предишна уредба за сравнение. Планът за погасяване е ключов документ в производството по личен фалит - той определя как и в какви срокове длъжникът ще изплаща задълженията си към кредиторите.
Предложението на Петър Петров цели да ускори процедурата, като въведе кратки и задължителни срокове за съда. Идеята е да се избегне забавяне на производството чрез безкрайни обжалвания, което би навредило както на длъжника (който чака да започне изпълнението на плана), така и на кредиторите (които чакат да получат парите си).
Позиция на комисията
Комисията по правни въпроси не подкрепя предложението. Вероятните причини са:
- Твърде кратки срокове - 14 дни може да се окажат недостатъчни за качествено разглеждане на сложни казуси
- Окончателност на определението - липсата на възможност за касационно обжалване може да наруши правата на страните
- Закрито заседание - ограничава възможността за представяне на допълнителни доказателства и аргументи
Комисията вместо това подкрепя друга редакция на чл. 58 (преномериран като чл. 56), която запазва по-балансиран подход към сроковете и процедурата.
Резултат от гласуването
Предложението е отхвърлено с 61 гласа «за», 81 «против» и 43 «въздържали се». Народните представители са преценили, че предложените ускорени срокове и окончателност на определението не са подходящи за този тип производство.
Източници и контекст
КРАТЪК ПРЕГЛЕД: Закон за несъстоятелност на физическите лица (2025)
1. Причини за законодателните промени
България дълго време нямаше законодателство за личен фалит. През юни 2025 г. Народното събрание окончателно прие на второ четене Закона за несъстоятелност на физическите лица, който влезе в сила на 4 юли 2025 г. (обнародван в ДВ бр. 54). За първи път се постигна политически консенсус след години неуспешни опити. Три отделни законопроекта от различни парламентарни групи бяха обединени в общ текст.
2. Ключови разпоредби
- Условия за фалит: Длъжник се счита за неплатежоспособен, ако над 12 месеца не може да плати дългове с общ размер над 10 минимални заплати
- Еднократна възможност: Всеки гражданин може да обяви личен фалит само веднъж в живота си
- Добросъвестност: Процедурата е само за добросъвестни длъжници; отказва се при злоупотреби (напр. взимане на неразумни заеми преди фалита)
- Такса: Държавна такса от 10 евро за стартиране на процедурата
3. Въздействие върху гражданите
Защитено имущество: Определени жизненоважни вещи (необходими за битието) не подлежат на продажба.
Отсрочено приложение: Въпреки че законът е приет през юни 2025 г., гражданите могат да подават молби едва 9 месеца след влизането в сила, когато бъде създаден електронен Регистър за несъстоятелност.
Не е "кредитна амнистия": Това е контролирана процедура за опрощаване на дългове след удовлетворяване на кредиторите в рамките на възможностите на длъжника – "втори шанс" за презадължени граждани.
4. Позиции и реакции
Имаше критики от кредитори, които оспорваха някои разпоредби на закона. Въпреки това, за първи път след десетилетия се постигна политическа воля за приемането му.
Източници: