Несеквестируемо имущество при личен фалит - Закон за несъстоятелност на физическите лица - чл. 11 (бивш чл. 12)
Депутатите решиха, че при обявяване на личен фалит гражданите ще запазят защитеното си имущество - единственото жилище, необходимите за бита вещи и работните инструменти няма да могат да бъдат взети от кредиторите, освен ако самият длъжник не ги е заложил като обезпечение.
Този закон е добре че беше приет: защитава покрива над главата при финансов крах
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на член 11 (първоначално номериран като член 12) от Закона за несъстоятелност на физическите лица, който урежда понятието «несеквестируемост» в производството по личен фалит.
Какво представлява несеквестируемото имущество?
Несеквестируемото имущество е онази част от имуществото на длъжника, която е защитена от принудително изпълнение и не може да бъде взета от кредиторите. Това включва например единственото жилище на длъжника (при определени условия), необходимите за бита вещи, работните инструменти и други, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
Какво гласи приетият текст?
Приетата редакция на чл. 11 постановява, че несеквестируемото имущество на длъжника, предвидено в Гражданския процесуален кодекс, не се включва в масата на несъстоятелността. Това означава, че при обявяване на личен фалит тези вещи и права остават защитени и не могат да бъдат използвани за удовлетворяване на кредиторите.
Изключение от защитата
Важно изключение е предвидено в текста - случаите по чл. 445 от ГПК. Този член урежда хипотезите, при които длъжникът сам е заложил или ипотекирал иначе несеквестируемо имущество като обезпечение. В тези случаи защитата отпада, тъй като длъжникът доброволно се е съгласил имуществото му да служи като гаранция.
Практическо значение
Тази разпоредба е от ключово значение за баланса между интересите на кредиторите и защитата на длъжника. Законът за личния фалит цели да даде «втори шанс» на свръхзадлъжнели граждани, но без да ги лишава от минимално необходимото за живот имущество. Благодарение на този текст, дори при обявен фалит, гражданинът запазва:
- Необходимите за бита вещи
- Работните си инструменти (ако е занаятчия или професионалист)
- Храна за определен период
- Други защитени по ГПК вещи и права
Предложението е направено от народния представител Рая Назарян и група народни представители и е подкрепено от Комисията по конституционни и правни въпроси. Гласуването показва широко съгласие в Народното събрание - 169 гласа «за» срещу само 10 «против» и 7 «въздържали се».
Това е една от хуманните разпоредби в закона, която гарантира, че процедурата по личен фалит няма да остави хората буквално на улицата или без средства за препитание.
Източници и контекст
Кратко резюме
Закон за несъстоятелност на физическите лица (Личен фалит)
Основна информация:
Законът беше приет окончателно от Народното събрание на 19 юни 2025 г. след почти 9 часа гласуване и публикуван в Държавен вестник на 4 юли 2025 г. България беше последната страна в ЕС без законодателство за личен фалит.
Причини за промените:
- Необходимост от хармонизация с европейското законодателство
- Предоставяне на "втори шанс" на свръхзадлъжнели граждани
- Запълване на законодателна празнота в България
Как засяга гражданите:
- Условия: Само добросъвестни длъжници с неизпълнени задължения над 10 минимални заплати (10,770 лв.) повече от 12 месеца могат да обявят фалит
- Опрощаване: Дълговете се опрощават до 3 години, дори при нулево имущество
- Ограничение: Всеки гражданин може да обяви фалит само веднъж в живота си
- Прилагане: Започва 9 месеца след влизане в сила (около март 2026), след създаване на Регистър на несъстоятелност
Политически позиции:
Внесени са били три различни законопроекта, включително от партия "Възраждане", която предлагаше по-леки условия (6 минимални заплати за 6 месеца), докато другите партии предлагаха 24 минимални заплати за 12 месеца. Окончателният вариант е компромисен.