Предложение на Петър Петров по чл. 10 от Закона за несъстоятелност на физическите лица - второ гласуване

Депутатът Петър Петров предложи промяна в чл. 10 от Закона за личния фалит, но парламентът отхвърли идеята му - повече от три пъти повече депутати бяха против или се въздържаха, отколкото подкрепиха предложението.

51-то НС Гласуване № 41 Средно
40 за
72 против
75 въздържали се
53 отсъстващи
187 от 240 гласували (78%)
AI анализ Неутрален

Отхвърленото предложение за личен фалит - пропусната възможност или разумна предпазливост?

Депутатът Петър Петров предложи промени в Закона за несъстоятелност на физическите лица, които биха засегнали условията за обявяване на личен фалит. Парламентът категорично отхвърли предложението с над три пъти повече гласове «против» и «въздържал се». За обикновените граждани, затънали в дългове, това означава, че правилата остават същите - без улеснения или затруднения, в зависимост от естеството на отхвърлената промяна. Без повече информация за конкретното съдържание на предложението е трудно да се прецени дали това е пропусната възможност за защита на длъжниците или разумно отхвърляне на необмислена идея.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за предложение на народния представител Петър Петров, направено по време на второто гласуване на Закона за несъстоятелност на физическите лица (личен фалит), касаещо чл. 10 от законопроекта.

Контекст на гласуването

Законът за несъстоятелност на физическите лица е историческа законодателна инициатива, тъй като България беше последната държава в Европейския съюз без подобна уредба. Приемането му е свързано и с изискванията за получаване на втората вноска по Плана за възстановяване и устойчивост от ЕС.

При второто гласуване на законопроекта народните представители разглеждат текст по текст и гласуват както редакциите на водещата Комисия по конституционни и правни въпроси, така и индивидуални предложения на депутати, направени между първо и второ четене.

Същност на предложението

Предложението на Петър Петров по чл. 10 представлява негова интервенция в текста, приет от Комисията. За съжаление, от наличния стенографски протокол не е видимо точното съдържание на предложението, тъй като стенограмата съдържа само фрагменти от заседанието и не включва пълния текст на дебатираните членове и предложения.

Процедурен контекст

От стенограмата се вижда, че по време на заседанието са разглеждани множество текстове от законопроекта - включително чл. 7а относно приложимостта на закона, чл. 8 относно основанията за откриване на производство по несъстоятелност, чл. 39 за спиране на съдебните производства и други. Депутати от различни парламентарни групи са правили изказвания и предложения.

Предложението на Петър Петров е едно от многото индивидуални предложения, гласувани по време на второто четене. То не е подкрепено от мнозинството в Народното събрание.

Резултат от гласуването

При гласуването 40 народни представители са гласували «за», 72 са гласували «против», а 75 са се въздържали. С общо 147 гласа, които не подкрепят предложението (против и въздържали се), срещу само 40 в подкрепа, предложението е отхвърлено.

Това показва, че мнозинството в парламента е предпочело да се придържа към текста, приет от Комисията по конституционни и правни въпроси, вместо да приеме алтернативното предложение на депутата Петър Петров.

Източници и контекст

РЕЗЮМЕ: Закон за несъстоятелност на физическите лица (личен фалит)

Статус: Законът беше приет на второ гласуване в 51-то Народно събрание и обнародван в ДВ на 4 юли 2025 г. Влиза в сила на 8 юли 2025 г., но ще се прилага след 9 месеца (когато се създаде необходимата информационна система).

1. Причини за законодателните промени

  • България беше единствената държава в ЕС без уредба за личен фалит
  • Законът е част от мерките за втората вноска по Плана за възстановяване и устойчивост (653 млн. евро от ЕС)
  • Целта е преодоляване на свръхзадълженост и предоставяне на "втори шанс" на добросъвестни длъжници

2. Основни параметри

  • Може да се ползва само веднъж в живота
  • Условие: невъзможност да се платят дългове над 10 минимални заплати (10,770 лв.) повече от 1 година
  • Изисква се статут на "добросъвестен длъжник"
  • Дълговете могат да се отложат до 3 години или частично/напълно опростят

3. Контекст

След 9 неуспешни опита в предишни парламенти, законът най-накрая беше приет. Това е дългоочакван законодателен акт, който обаче предизвиква противоречиви мнения относно баланса между защита на длъжници и права на кредитори.

Източници: