Отхвърляне на Вариант 2 за чл. 8 (неплатежоспособност) - Закон за несъстоятелност на физическите лица - второ гласуване
Депутатите решиха да не приемат по-либералния вариант за личен фалит, базиран на неплатежоспособност, и вместо това заложиха на по-строг критерий - свръхзадълженост, което означава, че ще е по-трудно за българите да се възползват от процедурата за опрощаване на дългове.
Този закон не трябваше да се приема така - депутатите затвориха вратата за личен фалит пред най-затруднените българи
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за отхвърляне на Вариант 2 на член 8 от Закона за несъстоятелност на физическите лица, който предлагаше неплатежоспособността като основание за откриване на производство по личен фалит.
Какво предвиждаше Вариант 2
Според отхвърления Вариант 2, производство по несъстоятелност можеше да се открие при «неплатежоспособност на дееспособно физическо лице». Това означаваше, че гражданин би могъл да поиска личен фалит, когато не е в състояние да изпълнява своите изискуеми задължения - тоест когато няма налични средства да плаща дълговете си в момента, в който те станат изискуеми.
Какво се прие вместо това
След отхвърлянето на Вариант 2, беше приет Вариант 1 (в редакцията на Комисията), който залага на по-строг критерий - свръхзадълженост. Това означава, че за да поиска личен фалит, гражданинът трябва да докаже, че общият размер на задълженията му надвишава стойността на неговото имущество.
Защо това е важно
Разликата между двата варианта е съществена:
Неплатежоспособност (отхвърлен вариант): По-лесен достъп до процедурата - човек може да е неплатежоспособен временно, дори да има имущество, но да няма ликвидни средства.
Свръхзадълженост (приет вариант): По-строг критерий - изисква дълговете действително да надхвърлят цялото имущество на лицето.
Позиции на партиите
От стенограмата става ясно, че партия ВЪЗРАЖДАНЕ е подкрепяла Вариант 2 и е поискала прегласуване, което също не е успешно. Депутатът Цончо Ганев от ВЪЗРАЖДАНЕ критикува приетия текст, като подчерта, че според него мнозинството е приело по-рестриктивен вариант, който изисква минимум 12 месеца затруднения, преди човек да може да поиска несъстоятелност.
Контекст
Законът за несъстоятелност на физическите лица (известен още като закон за личния фалит) беше приеман на второ четене след три неуспешни опита в предходни легислатури. Той цели да даде втори шанс на добросъвестни длъжници, като им позволи да се освободят от непосилни дългове чрез тригодишен план за погасяване. България беше една от малкото европейски държави без подобна процедура.
Гласуването за отхвърляне на Вариант 2 преминава с 128 гласа «за» отпадането, 55 «против» и 1 «въздържал се», което показва широко мнозинство в полза на по-строгия критерий за свръхзадълженост.
Източници и контекст
Резюме на информацията
Закон за несъстоятелност на физическите лица (Личен фалит) беше приет окончателно от 51-то Народно събрание на 19 юни 2025 г. на второ четене.
Член 8 - двата варианта:
По време на гласуването на второ четене имаше два варианта за Член 8, който дефинира основанието за обявяване в несъстоятелност:
- Вариант 1: Базиран на свръхзадълженост
- Вариант 2: Базиран на неплатежоспособност (отпаднал след гласуването)
Причини за закона:
След множество неуспешни опити на предишни правителства и парламенти, законът цели да даде втори шанс на добросъвестните длъжници, които са неплатежоспособни. България беше една от малкото европейски държави без такава процедура.
Основни разпоредби:
- Личен фалит може да се обявява само веднъж в живота
- План за погасяване на дългове до 3 години
- Условие: длъжникът да е действал добросъвестно
- Влиза в сила след 9 месеца (пролет 2026 г.)
Критики:
Експерти предупреждават, че законът може да се окаже "не решение, а нов проблем" поради строгите условия и сложните процедури.
Въздействие върху гражданите:
Хората без имущество ще могат да се освободят от задължения, ако са действали добросъвестно и изпълнят одобрен план за погасяване.
Източници: