Отхвърляне на § 10 от Закона за несъстоятелност на физическите лица – второ гласуване
Депутатите отхвърлиха категорично параграф 10 от Закона за личния фалит, който не получи подкрепата на правната комисия - само 11 души гласуваха «за» срещу 97 «против».
Добре че отхвърлиха този параграф - личният фалит не трябва да се злоупотребява
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за параграф 10 от Закона за несъстоятелност на физическите лица, който беше предложен от вносителя, но не получи подкрепа от Комисията по конституционни и правни въпроси.
Законът за несъстоятелност на физическите лица, известен още като «Закон за личния фалит», е историческа законодателна инициатива, която въвежда възможност за физически лица да обявят фалит при определени условия. България беше последната държава в Европейския съюз без подобна уредба.
Контекст на гласуването
При второто гласуване на закона депутатите разглеждат параграф по параграф всички разпоредби. Параграф 10 е част от преходните и заключителните разпоредби на закона, които регламентират как новият нормативен акт ще се прилага във времето и как ще се съотнася с други съществуващи закони.
Комисията по конституционни и правни въпроси не е подкрепила текста на вносителя за § 10 и е предложила той да бъде отхвърлен. Това означава, че работната група и мнозинството в комисията са преценили, че тази разпоредба не е необходима или е проблематична.
Резултат от гласуването
С 11 гласа «за», 97 гласа «против» и 72 «въздържал се», параграф 10 не е приет. Това е категорично отхвърляне, като само много малка част от народните представители са подкрепили включването на тази разпоредба в закона.
По-широк контекст
Законът за несъстоятелност на физическите лица като цяло получи широка подкрепа в Народното събрание. Той предвижда:
- Възможност за обявяване на фалит при дълг над 10 минимални работни заплати (около 9 400 лв.)
- Изискване за неплатежоспособност повече от 12 месеца
- 11 критерия за добросъвестност на длъжника
- Процедурата може да се ползва само веднъж в живота
По време на дебатите депутати от ПП-ДБ изразиха притеснения относно някои разпоредби, свързани с назначаването на синдици. Беше постигнато мнозинство около предложението, че ако в продължение на един месец не може да бъде назначен синдик, съдът назначава за синдик държавен съдебен изпълнител.
Възраждане и Величие гласуваха против закона като цяло, като го определиха за «лобистки». От друга страна, граждански организации и омбудсманът изразиха опасения, че законът не защитава достатъчно длъжниците и благоприятства банките.
Източници и контекст
Резюме: Закон за несъстоятелност на физическите лица (Личен фалит)
Основни положения
Народното събрание прие на второ четене на 19-20 юни 2025 г. Закона за несъстоятелност на физическите лица. България беше последната страна в ЕС без такава уредба.
Условия за обявяване на фалит:
- Дълг над 10 минимални работни заплати (около 9 400 лв.)
- Неплатежоспособност повече от 12 месеца
- Длъжникът трябва да е добросъвестен (11 критерия)
- Процедурата може да се ползва само веднъж в живота
Прилагане: Законът влиза в сила след 9 месеца (около март 2026), когато се създаде Регистър на несъстоятелността.
Позиции на партиите
Три законопроекта бяха внесени от БСП-Обединена левица, ПП-ДБ и Министерския съвет. Окончателният вариант получи подкрепа от почти всички партии, с изключение на ДПС.
Възражение: "Величие" критикува закона остро - депутатът Петър Петров заяви, че законът защитава кредиторите, а не длъжниците, и е "мъртвороден".
Обществени реакции
Негативни: Кредитори и колекторски фирми критикуват закона за "прекалени права" на длъжниците.
Критични: Омбудсманът Диана Ковачева и граждански организации смятат, че законът не защитава достатъчно длъжниците и ще бъде труден за прилагане.
Въздействие върху гражданите
- Предоставя "втори шанс" на тежко задлъжнели хора
- Опасения, че строгите критерии за "добросъвестност" ще блокират достъпа
- Експерти предупреждават, че законът благоприятства банките, не длъжниците
Източници: