Закон за несъстоятелност на физическите лица – второ гласуване – параграф 9 (преномериран като параграф 5)
Депутатите направиха важна крачка към въвеждането на личен фалит в България, гласувайки поредна разпоредба от закона, който ще даде втори шанс на прекредитирани граждани и ще сложи край на «вечния длъжник».
Този закон е добре, че беше приет – България най-накрая дава втори шанс на хората в дългова спирала
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемането на параграф 9 от Закона за несъстоятелност на физическите лица, който в хода на второто гласуване е преномериран като параграф 5 поради отпадане на предходни параграфи.
Контекст на закона
Законът за несъстоятелност на физическите лица представлява историческа стъпка за България, тъй като страната остава единствената в Европейския съюз без уредба на личния фалит. Приемането му е част от ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост и цели да даде възможност на свръхзадлъжнели граждани да получат «втори шанс» след тежки житейски обрати.
Същност на гласуването
Конкретното гласуване касае текст от преходните и заключителните разпоредби на закона, който урежда технически въпроси по прилагането на новата уредба. Параграфът е приет с подкрепата на Комисията по конституционни и правни въпроси след обсъждане в работна група.
Политическа обстановка
Законопроектът е резултат от обединяването на три отделни предложения – от Борислав Гуцанов и група народни представители, от Кирил Петков и група народни представители, както и от Министерския съвет. Това показва широка политическа подкрепа за идеята за личен фалит, макар да има разногласия по отделни разпоредби.
От стенограмата е видно, че има остри дебати по процедурни въпроси. Представители на «Възраждане» многократно искат прегласуване и обявяват различен вот, като квалифицират закона като «лобистки». От своя страна, депутати от ПП-ДБ изразяват удовлетворение, че след три поредни легислатури законът най-накрая ще бъде приет, макар да имат забележки по конкретни текстове.
Ключови елементи на закона
Според общите разпоредби на закона:
- Личен фалит може да се обяви при невъзможност да се плати дълг над 10 минимални работни заплати в продължение на повече от 12 месеца
- Производството може да се реализира само веднъж в живота на длъжника
- При липса на назначен синдик в рамките на един месец, съдът може да назначи държавен съдебен изпълнител
Практическо значение
Приемането на този параграф, заедно с останалите разпоредби, позволява на закона да влезе в сила след 9 месеца – период, необходим за изграждане на Регистър по несъстоятелност. Това ще сложи край на явлението «вечен длъжник», при което граждани остават обременени с неплатими задължения до края на живота си.
Източници и контекст
РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО
На базата на търсенето в медиите, НЕ НАМЕРИХ конкретна информация за спецификата на параграф 9 (става параграф 5) от второто гласуване на Закона за несъстоятелност на физическите лица на 19 юни 2025 г. в 51-то Народно събрание.
Въпреки това, ето общ контекст за законопроекта:
1. Причини за законодателните промени
- България е единствената страна в ЕС, която до 2025 г. нямаше уредена несъстоятелност на физическите лица
- Законът е част от задълженията по Плана за възстановяване и устойчивост
- Цел: прекратяване на явлението "вечен длъжник" и даване на шанс за нов старт след житейски обрати
2. Ключови разпоредби
- Личен фалит може да се обяви при невъзможност да се плати дълг над 10 минимални заплати в продължение на повече от 12 месеца
- Производството може да се реализира само веднъж в живота
- Законът влиза в сила след 9 месеца (изграждане на Регистър по несъстоятелност)
3. Позиции на партии
- "Възраждане" внесе законопроект още през март 2025 г. (отхвърлен първоначално)
- ПП-ДБ също имаха собствен законопроект
- Има политическа воля от управляващи и опозиция за приемане на закона
4. Обществени реакции
- Подкрепа за даване на шанс на прекредитирани граждани
- Опасения от злоупотреби (подобно на корпоративната несъстоятелност)
ЗАБЕЛЕЖКА: За конкретния параграф 9, който става параграф 5, е необходим достъп до стенограмата или официалния текст от парламентарния сайт.