Редакционно предложение на Надежда Йорданова по параграф 4 от Закона за несъстоятелност на физическите лица - второ гласуване
Депутатите отхвърлиха редакционното предложение на Надежда Йорданова за промени в текста на закона за личния фалит, като повечето народни представители предпочетоха да се въздържат вместо да вземат ясна страна.
Депутатите се скриха зад въздържане вместо да защитят гражданите в дълг
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за редакционно предложение, направено от народния представител Надежда Йорданова (ПП-ДБ) относно параграф 4 от Закона за несъстоятелност на физическите лица.
Контекст на предложението
По време на второто гласуване на дългоочаквания Закон за несъстоятелност на физическите лица (известен още като «закон за личния фалит»), Надежда Йорданова от коалицията «Продължаваме промяната - Демократична България» направи редакционно предложение за промяна на текста на параграф 4.
В своето изказване преди гласуването Йорданова изрази удовлетворение, че след опити в три поредни легислатури най-накрая се стига до приемане на този закон. Тя се фокусира върху конкретни разпоредби, включително проблема с назначаването на синдици. Според обсъжданията в работната група и Правната комисия, ако в продължение на един месец не може да бъде назначен синдик, съдът трябва да назначи за синдик държавен съдебен изпълнител от района на съда по несъстоятелност, който отговаря на определени изисквания по Търговския закон.
Резултат от гласуването
Предложението на Йорданова беше отхвърлено с 36 гласа «за», 40 гласа «против» и значителен брой въздържали се - 105 народни представители. Високият брой въздържали се показва липса на консенсус и нежелание на голяма част от депутатите да подкрепят или отхвърлят категорично предложението.
Значение в контекста на закона
Законът за несъстоятелност на физическите лица е законодателна мярка, която дава «втори шанс» на тежко задлъжнели български граждани. Той позволява на физически лица с дълг над 10 минимални работни заплати (над 10 000 лв.), които не са плащали повече от 12 месеца, да обявят личен фалит. Това е възможност, която може да се използва само веднъж в живота и е достъпна единствено за добросъвестни длъжници.
Критиците на закона твърдят, че високите прагове и строгите условия силно ограничават достъпа до процедурата и че законът в настоящата си форма не решава реалните проблеми на близо 500 000 българи с просрочени задължения.
Източници и контекст
Резюме: Закон за несъстоятелност на физическите лица (Личен фалит)
Основни положения
Законът беше приет на второ четене от 51-то Народно събрание през юни 2025 г. и обнародван в Държавен вестник на 4 юли 2025. Въпреки това, реалното му прилагане ще започне след 9 месеца (около март 2026), след създаване на необходимия Регистър на несъстоятелност.
Ключови условия:
- Дълг над 10 минимални заплати (над 10 000 лв.)
- Неплащане повече от 12 месеца
- Право само за добросъвестни длъжници
- Процедурата може да се използва само веднъж в живота
Позиции на партии
ВЪЗРАЖДАНЕ предложи по-либерален вариант през ноември 2024:
- Праг от 3 минимални заплати (вместо 10)
- Период на неплащане 6 месеца (вместо 12)
- Защита на семейни издръжки и освобождаване от съдебни такси
Всички тези предложения бяха отхвърлени.
Обществени реакции и критики
Критиците са единодушни, че в настоящата си форма законът не решава проблемите на близо 500 000 българи с просрочени задължения, а ги затвърждава. Експертите го наричат "мъртвороден" и алармират, че фаворизира банките, а не хората.
Влияние върху гражданите
Законът предоставя "втори шанс" на тежко задлъжнели граждани, но високите прагове и строгите условия силно ограничават достъпа до процедурата.
Източници: