Предмет и обхват на Закона за несъстоятелност на физическите лица – член 1 – второ гласуване
Депутатите подкрепиха основните положения на дългоочаквания закон за личния фалит, който ще позволи на задлъжнели българи да се освободят от дългове и да получат втори шанс – нещо, което беше невъзможно досега, тъй като България беше последната страна в ЕС без такъв закон.
Най-накрая! България вече не е последната в ЕС без закон за личен фалит
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемането на член 1 от Закона за несъстоятелност на физическите лица (известен още като закон за личния фалит) на второ четене. Член 1 определя предмета и обхвата на закона – т.е. какво урежда този нормативен акт и за кого се отнася.
Какво въвежда този закон
България беше последната държава в Европейския съюз без законодателство за личен фалит. Приемането на този закон е изискване по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и транспонира Директива (ЕС) 1023/2019.
Основни параметри на закона
Според приетите разпоредби:
- Несъстоятелен е длъжник, който повече от 12 месеца не може да изплаща задължения над 10 минимални работни заплати
- Гражданите могат да се освободят от дългове за 3 години, ако разполагат с имущество за поне една трета от задълженията си
- Процедурата може да се използва само веднъж в живота
- Законът влиза в сила след 9 месеца от обнародването (около март 2026 г.), за да се създаде Регистър по несъстоятелност
Дискусии в Народното събрание
По време на второто четене народният представител Надежда Йорданова от ПП-ДБ изрази удовлетворение, че след опити в три поредни легислатури законът ще бъде приет. Тя подчерта значението на разпоредбата, според която ако в продължение на един месец не може да бъде назначен синдик, съдът назначава за синдик държавен съдебен изпълнител от района на съда по несъстоятелност.
Васил Пандов, също от ПП-ДБ, изрази притеснения относно конкретна разпоредба в законопроекта, които неформално е обсъждал с министъра.
Политически позиции
Различни партии имаха различни виждания за праговете:
- ПП-ДБ предлагаше 12 месеца и 24 минимални заплати
- БСП настояваше за 5 минимални заплати
- Възраждане искаше само 3 минимални заплати, като критикува закона като «написан от банковото лоби»
Практическо значение
Приемането на член 1 е първата стъпка от второто четене на закона, който ще даде възможност на силно задлъжнелите български граждани да получат «втори шанс» и да се освободят от непосилни дългове. Това слага край на фигурата на «вечния длъжник» в българското право.
Източници и контекст
Резюме за гласуването по Закона за несъстоятелност на физическите лица (личен фалит)
1. Причини за законодателните промени
България е била последната държава в ЕС без закон за личен фалит. Законът е изискване за получаване на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Трябваше да бъде приет още до 17 юли 2021 г., за да се транспонира Директива (ЕС) 1023/2019.
Основни параметри на закона:
- Несъстоятелен е длъжник, който повече от 12 месеца не може да изплаща задължения над 10 минимални работни заплати
- Гражданите могат да се освободят от дългове за 3 години, ако имат имущество за поне 1/3 от задълженията
- Може да се използва само веднъж в живота
- Законът влиза в сила след 9 месеца (около март 2026), докато се създаде Регистър по несъстоятелност
2. Позиции на политически партии
Разногласия при праговете:
- Министерски съвет: 6 месеца и 10 минимални заплати
- ПП-ДБ: 12 месеца и 24 заплати (подкрепа за закона като "дългоочакван" - Надежда Йорданова)
- БСП: 5 минимални заплати
- Възраждане: 3 минимални заплати (Петър Петров критикува закона като "написан от банковото лоби, не защитава длъжниците")
- МЕЧЪ: Христо Растащки го нарече "лобистки закон, изцяло написан от банковото лоби и ВАдС"
3. Обществени реакции
Критики:
- Закон служи повече на кредиторите, отколкото на длъжниците
- Процедурата е сложна и може да "вкара длъжника в задънена улица"
- Съмнения, че съдилищата няма да се справят с десетките хиляди изпълнителни дела
Подкрепа:
- Дава "втори шанс" на честни граждани, загубили работа или близък
- Премахва фигурата на "вечния длъжник"
4. Как ще се отрази на гражданите
- Силно задлъжнелите граждани ще могат да обявят несъстоятелност и да се освободят от дългове
- Изисква се доброволно решение и достатъчно имущество
- Рискове от натоварване на съдебната система и бавни процедури
- Може да се ползва само веднъж в живота