Второ гласуване на наименованието и параграф единствен от ЗД на Закона за достъп до документите на Държавна сигурност
Депутатите решиха, че Комисията по досиетата вече ще обявява бивши агенти на Държавна сигурност всеки път, когато се кандидатират за избори - така избирателите винаги ще знаят миналото на кандидатите, а не само ако случайно си спомнят стара проверка.
Този закон е добре че беше приет - вече няма да се крият бивши агенти на ДС зад изтекли проверки
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на наименованието и параграф единствен от Законопроекта за допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на второ четене.
Какво се променя
ПРЕДИ промените:
Комисията по досиетата обявяваше принадлежност към Държавна сигурност еднократно - веднъж установена и обявена, информацията не се актуализираше при последващи кандидатури за публични длъжности. Това означаваше, че избирателите можеха да не разберат за миналото на даден кандидат, ако проверката е била направена години по-рано.
СЛЕД промените:
Комисията по досиетата ще обявява агенти на ДС всеки път, когато те кандидатстват или заемат публична длъжност - независимо дали вече са били обявявани преди. Централната избирателна комисия и другите органи, регистриращи кандидати за избори, ще са задължени да предоставят на Комисията по досиетата пълна информация за всеки регистриран кандидат - имена, ЕГН и партийна принадлежност.
Практическо значение
Тази промяна има директно отношение към прозрачността на изборния процес в България. Досега съществуваше възможност бивши агенти и сътрудници на комунистическите тайни служби да участват в избори, без избирателите да бъдат информирани за миналото им - особено ако проверката е била направена отдавна и резултатите са «потънали» в архивите.
Защо това е важно от демократична гледна точка
Законът за досиетата е един от ключовите инструменти за справяне с наследството на комунистическия режим в България. Разкриването на връзките с репресивния апарат на тоталитарната държава е въпрос на историческа справедливост и демократична отчетност.
Периодът, за който се отнасят документите (9 септември 1944 - 16 юли 1991 г.), обхваща цялото управление на комунистическия режим. Държавна сигурност е била инструмент за политически репресии, следене на инакомислещи и контрол над обществото.
Контекст на гласуването
Законопроектът е внесен от Мартин Димитров и група народни представители през декември 2024 г. и е приет на първо гласуване през юли 2025 г. Настоящото гласуване е на второ четене, което означава окончателно приемане на текста.
С резултат 121 гласа «за» срещу 32 «против» и нито един въздържал се, промените са приети с убедително мнозинство, което показва широка политическа подкрепа за повишаване на прозрачността по този въпрос.
Източници и контекст
КРАТКО РЕЗЮМЕ
За какво е гласуването:
Гласуването на 26 февруари 2026 г. в 51-то Народно събрание е за изменения и допълнения на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА).
Основни промени:
Повишена прозрачност: Комисията по досиетата ще обявява агенти на ДС всеки път, когато кандидатстват или заемат публична длъжност - дори да са били обявявани преди това.
Роля на ЦИК: Централната избирателна комисия (ЦИК) и другите комисии, които регистрират кандидати за избори, ще предоставят на Комисията по досиетата точна информация за всеки регистриран кандидат (имена, ЕГН, партийна принадлежност).
Обхват: Законът се отнася за документи от периода 9 септември 1944 - 16 юли 1991 г.
Цел на промените:
Постигане на по-голяма прозрачност при проверки на кандидати за различни избори относно тяхната връзка с ДС и разузнавателните служби на БНА.
Забележка: Въпреки търсенето в множество надеждни източници, не намерих конкретна информация за партийни позиции или обществени реакции специфично за това гласуване от 26 февруари 2026 г. Информацията показва обща парламентарна активност по темата през 2025-2026 г.
Източници: