Инвестиционни лимити и структура на подфондовете в универсалните пенсионни фондове - ЗИД на ЗППЦК - параграфи 41-43

Депутатите реформираха пенсионните фондове, като вече всеки универсален фонд ще има три подфонда - динамичен за младите с до 90% рискови инвестиции, балансиран за средната възраст и консервативен за близките до пенсия, така че парите ви автоматично да стават по-защитени с годините.

51-то НС Гласуване № 15 Средно
106 за
26 против
17 въздържали се
91 отсъстващи
149 от 240 гласували (62%)
AI анализ Позитивен

Този закон е добре че беше приет - пенсиите ни най-после ще работят умно според възрастта ни

Законът въвежда три подфонда в универсалните пенсионни фондове - динамичен за младите с до 90% рискови инвестиции, балансиран за средната възраст и консервативен за близките до пенсия. Досега всички бяхме в един общ кюп, независимо дали сме на 25 или 55 години. Сега парите ви автоматично ще преминават към по-сигурни инвестиции с напредване на възрастта, без да правите нищо. Това е европейска практика, която защитава спестяванията ви точно когато имате най-малко време да възстановите евентуални загуби.

Как гласуваха партиите

запр.възд.отс.

Това гласуване е за приемане на параграфи 41 до 43 от Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които въвеждат нова структура на универсалните пенсионни фондове чрез създаване на три типа подфондове с различни инвестиционни профили.

Какво се променя

ПРЕДИ промените: Универсалните пенсионни фондове функционираха като единни структури без вътрешно разделение според рисковия профил на инвестициите. Всички осигурени лица бяха в един общ фонд с еднакви инвестиционни ограничения.

СЛЕД промените: Универсалните пенсионни фондове ще създават три задължителни подфонда:

  1. Динамичен подфонд - до 90% от активите могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (акции, дялове в колективни инвестиционни схеми и др.). Този подфонд е предназначен за по-млади осигурени лица с по-дълъг инвестиционен хоризонт.

  2. Балансиран подфонд - до 55% от активите във финансови инструменти с променлив доход. Представлява умерен рисков профил.

  3. Консервативен подфонд - до 25% от активите във финансови инструменти с променлив доход. Предназначен за осигурени лица, приближаващи пенсионна възраст, с фокус върху запазване на капитала.

Конкретни инвестиционни ограничения за динамичния подфонд

Гласуването определя детайлни лимити:

  • До 10% в ценни книжа, издадени от международни финансови организации
  • До 15% в облигации на местни власти (от които до 5% в нетъргувани на регулиран пазар)
  • До 20% във финансови инструменти на банки
  • До 30% в депозити и сходни инструменти
  • До 50% в колективни инвестиционни схеми
  • До 40% могат да бъдат деноминирани във валута, различна от евро (освен при хеджиране)

Правна рамка на подфондовете

Всеки подфонд е обособено имущество в рамките на универсалния пенсионен фонд и се управлява от пенсионноосигурителното дружество. Подфондът се формира от вноските и прехвърлените средства на осигурените в него лица и се състои от активите и задълженията, придобити във връзка с дейността му.

Практическо значение

Тази реформа въвежда така наречения «жизнен цикъл» подход в допълнителното пенсионно осигуряване. Идеята е младите хора да бъдат в по-рисковите подфондове с потенциал за по-висока доходност, а с напредване на възрастта средствата им постепенно да се прехвърлят към по-консервативни подфондове, за да се защити натрупаният капитал преди пенсиониране.

Законът влиза в сила от 1 януари 2027 г., като определени разпоредби стартират три дни след обнародването в Държавен вестник.

Източници и контекст

РЕЗЮМЕ

На 26 февруари 2026 г. Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).

Основни причини за промените:

  1. Европейска единна точка за достъп (ESAP) - От 10 юли 2027 г. ще се създаде централизирана европейска платформа, която ще предоставя достъп на инвеститорите до публично оповестявана информация за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие. Изискванията влизат в сила поетапно през 2026, 2028 и 2030 година.

  2. Европейски зелени облигации - Въвеждат се мерки за прилагане на европейски регламент относно емитирането на европейски зелени облигации и разкриване на информация за екологично устойчиви облигации.

  3. Електронно връчване - Въвежда се система за сигурно електронно връчване като официален канал за комуникация между Комисията за финансов надзор и поднадзорните лица.

Как ще се отрази на гражданите:

Промените са насочени към хармонизация с европейското законодателство и ще улеснят достъпа на инвеститорите до финансова информация чрез единна дигитална платформа. Създават се по-добри условия за прозрачност на капиталовия пазар и развитие на зелените финанси в България.

Източници: