Инвестиционни лимити и структура на подфондовете в универсалните пенсионни фондове - ЗИД на ЗППЦК - параграфи 41-43
Депутатите реформираха пенсионните фондове, като вече всеки универсален фонд ще има три подфонда - динамичен за младите с до 90% рискови инвестиции, балансиран за средната възраст и консервативен за близките до пенсия, така че парите ви автоматично да стават по-защитени с годините.
Този закон е добре че беше приет - пенсиите ни най-после ще работят умно според възрастта ни
Как гласуваха партиите
Това гласуване е за приемане на параграфи 41 до 43 от Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които въвеждат нова структура на универсалните пенсионни фондове чрез създаване на три типа подфондове с различни инвестиционни профили.
Какво се променя
ПРЕДИ промените: Универсалните пенсионни фондове функционираха като единни структури без вътрешно разделение според рисковия профил на инвестициите. Всички осигурени лица бяха в един общ фонд с еднакви инвестиционни ограничения.
СЛЕД промените: Универсалните пенсионни фондове ще създават три задължителни подфонда:
Динамичен подфонд - до 90% от активите могат да бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (акции, дялове в колективни инвестиционни схеми и др.). Този подфонд е предназначен за по-млади осигурени лица с по-дълъг инвестиционен хоризонт.
Балансиран подфонд - до 55% от активите във финансови инструменти с променлив доход. Представлява умерен рисков профил.
Консервативен подфонд - до 25% от активите във финансови инструменти с променлив доход. Предназначен за осигурени лица, приближаващи пенсионна възраст, с фокус върху запазване на капитала.
Конкретни инвестиционни ограничения за динамичния подфонд
Гласуването определя детайлни лимити:
- До 10% в ценни книжа, издадени от международни финансови организации
- До 15% в облигации на местни власти (от които до 5% в нетъргувани на регулиран пазар)
- До 20% във финансови инструменти на банки
- До 30% в депозити и сходни инструменти
- До 50% в колективни инвестиционни схеми
- До 40% могат да бъдат деноминирани във валута, различна от евро (освен при хеджиране)
Правна рамка на подфондовете
Всеки подфонд е обособено имущество в рамките на универсалния пенсионен фонд и се управлява от пенсионноосигурителното дружество. Подфондът се формира от вноските и прехвърлените средства на осигурените в него лица и се състои от активите и задълженията, придобити във връзка с дейността му.
Практическо значение
Тази реформа въвежда така наречения «жизнен цикъл» подход в допълнителното пенсионно осигуряване. Идеята е младите хора да бъдат в по-рисковите подфондове с потенциал за по-висока доходност, а с напредване на възрастта средствата им постепенно да се прехвърлят към по-консервативни подфондове, за да се защити натрупаният капитал преди пенсиониране.
Законът влиза в сила от 1 януари 2027 г., като определени разпоредби стартират три дни след обнародването в Държавен вестник.
Източници и контекст
РЕЗЮМЕ
На 26 февруари 2026 г. Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
Основни причини за промените:
Европейска единна точка за достъп (ESAP) - От 10 юли 2027 г. ще се създаде централизирана европейска платформа, която ще предоставя достъп на инвеститорите до публично оповестявана информация за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие. Изискванията влизат в сила поетапно през 2026, 2028 и 2030 година.
Европейски зелени облигации - Въвеждат се мерки за прилагане на европейски регламент относно емитирането на европейски зелени облигации и разкриване на информация за екологично устойчиви облигации.
Електронно връчване - Въвежда се система за сигурно електронно връчване като официален канал за комуникация между Комисията за финансов надзор и поднадзорните лица.
Как ще се отрази на гражданите:
Промените са насочени към хармонизация с европейското законодателство и ще улеснят достъпа на инвеститорите до финансова информация чрез единна дигитална платформа. Създават се по-добри условия за прозрачност на капиталовия пазар и развитие на зелените финанси в България.
Източници: